Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Осъзнал, че отново, както и на скалата, се е превърнал в мишена за врага, Мърсър започна трескаво да се измъква. Изрита с крака последните камъни, изтръгна се от каменния си затвор и в този момент целият похлупак се разцепи на парчета и рухна долу. Ако не се беше уловил за жилавите клони на близкия храсталак, лавината от камъни щеше да го повлече обратно към дъното на комина.

Озова се във вдлъбнатина, обрасла с храсти, откъдето преди малко вероятно бе изпълзял афганистанецът.

На двайсетина крачки по-нататък лежеше човек, оглеждащ околността през визьора на пушката си. Сведе дулото, когато забеляза, че в храстите е залегнал изцапаният и покрит с пръст Мърсър, изникнал по някакъв невъобразим начин насред планината като изпълзяло от гроба зомби.

Този път Сайкс също го забеляза и му махна с ръка, после откри прикриващ огън, за да може Мърсър да притича между канарите. Мърсър не се поколеба: даваше си сметка, че не бива да пропуска тази възможност, ала зрението му бе толкова влошено, че се спъна в един корен и тупна на земята още след първите няколко крачки. Наложи се Сайкс да изтича до него и да го повлече със себе си, уловил го за колана.

— Някой ден ще трябва да ми обясниш как се озова тук — каза задъхано той.

Мърсър видя, че останалите войници са налягали наоколо, така че да се прикриват един друг, макар че не можеше да определи в тъмнината кой кое от Седемте джуджета на Сайкс е.

Преви се от внезапен пристъп на кашлица, който го остави разтреперан и пребледнял, със стичаща се от устата слюнка.

— Просто ударих джакпота. Каква е обстановката?

— Обкръжени сме от трийсетина талибани — отвърна Сайкс, докато се оглеждаше за движение в полумрака. Валеше ситен дъжд, който падаше косо заради постоянния напор на вятъра. — Извадихме късмет, че минометът им не уцели позицията ни, докато бяхме още там, иначе щеше да ни помете като мухи.

— Вертолетът?

— Във въздуха е, но тук е твърде напечено, за да се приближи. Ще трябва да се измъкнем от обкръжението и да си плюем на петите.

Мърсър понечи да обясни, че не е в състояние да пробяга и сто метра, ала в този момент само на петдесетина метра от тях блесна светкавица, последвана от оглушителен гръм, и едно от сгърбушените дървета на склона лумна като факла. Въздухът се изпълни с резкия мирис на озон, иззад дървото се показа войник, стиснал калашников, с димяща дупка на гърба на якето, сочеща мястото, където го бе ударила мълнията. Кървавото парче месо, останало от ръката му, бе точката, откъдето бе излязла. Афганистанецът падна мъртъв на земята още преди американецът да се прицели.

След секунди нова светкавица разцепи небето и удари малко по-далече, но образува топка от кипяща плазма, която заподскача по земята. Топката удари друго дърво и го превърна във фонтан от горящи иглички.

Мърсър се сети какво става. Знаеше, че има само броени секунди, за да открие решение, иначе рискуваше да убие всички около себе си. В същия миг си спомни за месинговата кутия в опустошеното подземие на Лейстъровата мина, което учените бяха използвали за лаборатория. Затършува из джобовете си и извика на Сайкс:

— Дай ми пълнител за автомат!

След толкова много тътнежи Букър Сайкс бе изгубил донякъде слуха си, ала можеше да чете по устните. Измъкна пълнител от паласката на гърдите си и го хвърли на Мърсър, без да си задава въпроса за какво може да му е притрябвал, след като няма автомат.

Мърсър улови пълнителя и почна да изтиква с палец патроните един по един. Талибанските бойци се възстановиха от първоначалния си шок, след като край тях бяха паднали почти едновременно две мълнии, едната убила другаря им, и подновиха огъня.

Веднага щом изхвърли и последния патрон от пълнителя Мърсър измъкна пакет с бинт от джоба си и го разкъса със зъби. Събра няколко гилзи и ги хвърли върху бинта. Добави кристалното топче и постави отгоре още месингови гилзи. След това направи вързоп, като внимаваше кристалът да е напълно покрит от гилзите.

Механизмът бе съвсем прост. Мърсър не знаеше единствено дали физичните принципи ще са същите. Беше конструирал Фарадеева клетка около кристалния къс, за да неутрализира действието на причудливия електрически потенциал. На теория електропроводимостта на цинка и медта в месинговите гилзи би трябвало да изолира кристала от светкавиците, които, изглежда, го търсеха, или поне да превърне дърветата наоколо в по-примамлива цел. Ейб бе използвал за своята мостра месингова кутия с панти. Вероятно бе захвърлил восъчната хартия преди да излезе от кабинета си и да се отправи на своето последно пътуване към Минесота.