Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър се завъртя на въжето и забеляза малко облаче да се разсейва на няколкостотин метра встрани. Този моментен рефлекс — да открие източника на заплахата — му коства обаче подхлъзване по скалата. Внезапно тялото му полетя надолу и увисна рязко на края на въжето, като махало, достигнало най-далечната си точка. Всичко това стана толкова бързо, че той едва успя да изпружи крака, за да не се блъсне в скалата. Отгоре, откъм хората на Сайкс, се чу яростният отговор на минохвъргачния обстрел. Бойците изливаха цели потоци олово към долината, ала въпреки това и втора мина описа парабола и се взриви вдясно и над отряда.

Мърсър стигна до края на дъгата, която описваше, и се понесе обратно; съзнаваше, че е лесна мишена на фона на откритата скала. Под него отекна нов изстрел на миномет, последван от характерното механично тракане на калашников. Забулени с черни кърпи бойци се надигнаха от прикритията си и откриха огън. При всеки изстрел от дулата на автоматите бликваше яркожълт пламък.

Още една мина се извиси във въздуха и този път тресна доста по-близо до целта. Следващата щеше да падне право в позицията на хората горе, на мястото, където бе вързано въжето на Мърсър.

Възвърнал сили от нахлулия в кръвта му адреналин, Мърсър се затича хоризонтално по скалата, гонен от жуженето на куршумите, сякаш го преследваше рояк оловни пчели. Усещаше как инерцията му постепенно намалява, докато въжето започва да го дърпа нагоре, и когато протегна ръка, пръстите му се плъзнаха по скалата, но не намериха място, за което да се заловят.

Мърсър се отблъсна назад и се завъртя като котка. Куршумите зачаткаха по мястото, където бе висял допреди миг. Отново пое обратния път по скалата. Мислеше си колко е лесно някой от куршумите да прекъсне въжето. Сайкс и хората му не спираха да отвръщат на огъня, но в долината имаше поне двайсет бойци и колкото и точни да бяха командосите, нямаше как да спрат напредването им.

Минометът изпука отново и този път американците нямаха друг избор, освен да изоставят позициите си. Мината най-вероятно щеше да попадне в целта си.

Мърсър бе принуден да се люшне отново назад, към отвора на пещерата. Изкрещя от усилие, съсредоточен върху това да се добере до относителната безопасност на кухината. Почти бе стигнал, когато над него избухна още една мина, точно на мястото, където Сайкс бе вързал въжето. Във въздуха се разлетяха каменни отломки.

Мърсър бе протегнал ръце напред като американски футболист преди атака. Беше набрал толкова силна инерция в почти главоломния си плонж, че успя да се вкопчи с една ръка за ръба на пещерата, после и с другата. Когато погледна нагоре обаче видя ужасяваща гледка. Тежкият поне петстотин килограма камък, който бе използвал за котва, се бе откъртил и се прекатурваше бавно през ръба, все още омотан от найлоновото въже. Мърсър разполагаше с броени секунди. Ръцете му бяха вкочанени от студ и надрани от катеренето, ала въпреки това той вкопчи пръсти в стоманената карабинка на колана си. Канарата, търкаляща се надолу по склона, щеше да го отнесе право към дъното на клисурата и да го размаже. Карабинката изщрака и отхвърча от ръцете му, дръпната от прелитащия край него огромен камък, който повлече въжето заедно с ръкавицата му.

Мърсър се претърколи в пещерата. Задъхан, с бясно пулсиращо сърце, той бе получил такава адреналинова инжекция, че почти щеше да се разсмее на невероятното си спасение. Ако се беше забавил частица от секундата, сега щеше да е на дъното на клисурата.

Около него продължаваха да свистят и рикошират куршуми, някои се удряха в стените на пещерата и отлитаха навътре. Едва сега той се сети, че наличието на миномет говори за добре подготвена засада. Бяха го изчакали да се покаже от пещерата преди да започнат атаката. Само благодарение на бързата реакция на Сайкс и прикриващия огън на командосите бе успял да се добере до укритието си. Предполагаше, че командосите ще се изкачат нагоре, за да заемат по-добра позиция за отбрана, но големият брой нападатели подсказваше, че рано или късно ще трябва да се оттеглят.

А това означаваше, че ще остане сам. Афганистанците знаеха къде се крие. Тези планинци умееха да дебнат и чакат, ако е нужно дори с години. Мърсър си даваше сметка, че шансовете му да се спусне невредим долу са нулеви и че ако не намери бързо изход от положението, ще намери смъртта си в това забравено от всички място на планетата. Анусът на Земята — колко добре казано.