Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Три други неща привлякоха вниманието му, докато плъзгаше светлия кръг на фенерчето из кухината. Първото бяха странните назъбени ивици, които се разпростираха от отвора в тавана и се спускаха по стените към пода. Изглеждаше така, сякаш някой е рисувал с въглен по сивкавия камък. Второто беше криптата в дъното на помещението. Беше с естествен произход, висока метър и широка половин, и изглежда, черните опушени дири свършваха при отвора ѝ. Последното, което задържа вниманието му, бе тялото.

Трупът очевидно бе много стар. Суха пергаментова кожа, изопната върху скелет, който сякаш се бе свил и смалил с времето. Мъртвецът седеше в поза за медитиране лотос, с положени на коленете китки и кръстосани нозе. Единствената странност бе, че макар трупът да бе вкочанен в тази поза, в действителност бе полегнал на една страна и главата се бе отделила от тялото. Мърсър не се съмняваше, че някога тялото е стърчало като страж пред входа на криптата и някой, най-вероятно Дилман, го е преместил или просто го е избутал встрани, без дори да помисли да го пренесе внимателно.

Вгледа се по-внимателно и забеляза, че в тялото има отвърстия с неравни краища и кожата около тях е по-тъмна, почти почерняла, сякаш е била обгорена. Погледна отново ивиците на тавана и стените, които се спускаха към криптата, и изведнъж разбра какво се е случило някога тук.

Насочи светлината към криптата. Беше празна. Такива естествени кухини се наричаха геод и Майкъл Дилман — поне според предположенията на Мърсър — бе извадил отвътре кристалите, някога облицовали стените. И сега криптата по-скоро наподобяваше пусти пчелни килийки, където преди много милиони години са се оформили и разраснали кристалите, за да достигнат накрая размерите на бананов грозд. Той си спомни восъчната хартия, която бяха намерили в кошчето на Ейб. Десетилетия наред нещо продълговато е било съхранявано вътре, почти с подобни размери. Вероятно някой от тези кристали. Що се отнася до втората част от загадката, какъвто и молекулен състав и атомна структура да имаха тези кристали, очевидно по някакъв начин взаимодействаха с обкръжаващите ги геомагнитни сили, превръщайки този геод в огромен гръмоотвод. Пещерата бе поразявана от светкавици толкова много пъти през тези милиони години, че от сътресението се бе напукал таванът, а вторичните електрически разряди бяха оставили неравни следи от изгаряне по тялото на будиста, пропълзял тук, за да умре. Вероятно на място, което са смятали за свещено.

Названието, което Дилман бе дал на камъка, вече придобиваше смисъл.

Всичко това дойде с още една тревожна мисъл. Майк Дилман бе плячкосал напълно криптата. Мърсър огледа всеки сантиметър от кухината, като извиваше мъчително тялото си — ала нямаше и следа от мостра 681.

Хората, населявали тези места, вероятно бяха забелязали, че в тази част на планината по-често удрят светкавици. Може би те бяха претърсили пещерата, ала видът на полуобгорения труп ги бе прогонил. Но после дошъл Дилман, опитен геолог, който, подобно на Мърсър, умеел да дава логични обяснения на странни събития. Досетил се, че под земята има нещо, което привлича необичайния брой светкавици, и дошъл да потърси причината. Мърсър не знаеше дали Дилман е взел всички кристали още първия път, или само няколко мостри, които е изследвал, а после, когато разбрал, че са особено ценни, се е върнал и за останалото. И в двата случая, помисли си той, докато за пореден път плъзгаше лъча по кухината, бе действал крайно педантично. Гаден копелдак. Мърсър вече започваше да се изпълва с неприязън към него. Беше закъснял с няколко десетилетия за откритието.

Светлината отново попадна върху трупа на отдавна издъхналия поклонник. Пещерата бе твърде тясна, за да е донесъл някой тялото му тук и да го е нагласил в тази поза, така че човечецът бе слязъл с ясната мисъл, че идва, за да срещне смъртта. Мърсър не познаваше добре будистките ритуали, но не мислеше, че самоубийство от подобен характер би било заклеймено както в исляма или християнството. Замисли се за духовния и физически път, изминат от този човек преди да стигне това място. Вероятно е видял, че върху планината падат светкавица след светкавица всеки път, когато в небето се разрази буря. Гледка, която е имала някакво по-възвишено значение за него — и той е слязъл долу, за да узнае защо се случва или за да избере това свещено място, утроба дълбоко в планината, за своя гробница. Навярно се е досетил, че кристалите са тези, които привличат небесния огън.