Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

С помощта на хирургичен конец от същия пакет Мърсър прихвана здраво вързопчето и го напъха в джоба на ризата си.

Нова светкавица удари достатъчно близо, за да наелектризира космите по тялото му и да го накара да се почувства сякаш по кожата му пълзят насекоми. Последвалият гръм се оказа твърде оглушителен за един от афганските войници и той изскочи иззад укритието си и се затича по пътеката към долината. Оставиха го да избяга.

— Добре ли си? — извика Сайкс над общия грохот.

Мърсър кимна. Нямаше избор. Колкото и ужасно да се чувстваше, не можеше да се предаде. Не и сега, когато бе толкова близо. Сайкс даде знак на останалите и те откриха масиран огън по приближаващите се талибани. Самият Сайкс сграбчи Мърсър за ръката и го задърпа назад, все по-далече от долината. Секунди по-късно останалите ги последваха, като спираха на всеки няколко крачки, за да осигурят прикриващ огън и да забавят настъплението на талибаните — за да могат Букър и неговия човек да напуснат опасната зона.

Мърсър имаше чувството, че в гърдите му се е разгорял истински пожар; дори не бе забелязал, че по брадичката му се стича слюнка. Краката му трепереха от изтощение и ако Бук не го прикрепяше, сигурно щеше да падне. Бук го бе стиснал здраво под мишницата и почти го влачеше. Грохотът на стрелбата зад тях взе да утихва, изглежда, бе намаляла и заплахата от някоя смъртоносна светкавица, тъй като електрическите разряди сега се прехвърлиха на безопасна височина между облаците.

Продължиха напред приведени, търсеха прикритието на дървета и големи камъни. Трябваше да открият място, където Ахмад да приземи вертолета и да го задържи достатъчно, за да се качат, а това означаваше, че ще им е нужна известна дистанция от преследвачите. Но талибаните не подсказваха с нищо, че са готови да се откажат. Бяха подушили кръвта като хищници и сега, когато американците отстъпваха, щяха да ги преследват докрай.

Вързопът с гилзите в джоба на Мърсър подскачаше при всяка крачка. Сайкс поемаше все повече от тежестта му и вече забавяха крачка. Тялото на Мърсър не можеше да получи достатъчно количество кислород, за да продължава да функционира, и той можеше само да се чуди откъде бе намерил сили да се спусне в пещерата, още повече да се измъкне след това от нея. Ала краят идваше бързо. Мускулите му се нуждаеха от обогатена с кислород кръв, за да функционират, дробовете не можеха да доставят това, което се искаше от тях.

Изведнъж се озоваха извън района на бурята и над тях се ширна чисто небе. Мърсър видя, че тичат към една скална издатина, зад която имаше отвесна пропаст, спускаща се от три страни на няколкостотин крачки. Бяха се озовали в капан. Затова значи афганистанците не полагаха усилия да ги застигнат. Бяха подкарали жертвите си към мястото, където възнамеряваха да ги довършат, да ги покосят с дъжд от смъртоносно олово.

Ахмад вероятно бе чакал точно този момент, защото внезапно се появи над един хълм на няколко мили от тях и се насочи към единственото място, където можеше да кацне. Сайкс знаеше, че не са успели да си осигурят сигурна преднина и че е достатъчен един точен изстрел с гранатомет, за да свалят вертолета. Огледа се. Тримата командоси тъкмо се бяха появили иззад завесата на бурята. Сънливко, изглежда, беше ранен, защото Кихавчо го подкрепяше, а Сърдитко бе преметнал през рамо пушката си, след като бе свършил мунициите, и стреляше по все още невидимия противник с пистолета си.

Между тримата командоси и талибаните имаше трийсетина метра и Ахмад знаеше, че не може да се надява на повече. Беше задържал вертолета скрит зад планинския хребет и ниските дървета, докато се бе озъртал за своите другари. Показа се в мига, когато прецени, че е дошло време да им помогне, и веднага щом колесникът мина над короните на дърветата, изпразни ракетните гнезда на установката от дясната страна. Десетина неуправляеми ракети, източени и заострени като стрели, профучаха само на няколко метра над главите на командосите и паднаха пред настъпващите талибани. Сътресението от взрива повали тримата американци, но огнената стена и ударната вълна покосиха почти половината от преследвачите им.

Скрити зад завесата на опустошението, останалите афганистанци побягнаха, без да знаят, че вертолетът е изстрелял целия си боезапас.

Командосите побързаха да се изправят и хукнаха към вертолета, който се спускаше с рев към земята. Перките му вдигнаха облаци прах, които се конкурираха със завесата от ракетната експлозия. Сайкс почти пренесе Мърсър последните двайсетина крачки, метна го във вертолета и замаха на хората си да побързат. Кихавчо хвърли ранения Сънливко на пода до Мърсър и Бук изкрещя на Ахмад да излита още докато Сърдитко, последният от тримата, се пъхаше през вратата.