Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— И точно затова имате нужда от мен — засмя се Д’Авежан. — Аз ще се погрижа Земята да е на мястото си и за нашите деца, както и за техните, приятелю.

Разнесоха се ентусиазирани ръкопляскания и Д’Авежан сложи край на разговора, както и на възможността да се запознае с някоя от привлекателните поддръжнички на каузата. Неколцина журналисти му зададоха обичайните въпроси, докато си проправяше път през залата на университета, но той отклони вежливо предложението за интервю с оправданието, че закъснява за среща. Отвън бяха разположени маси, от които парижани можеха да вземат брошури и постери, възвестяващи за опасностите от употребата на органични горива като цяло и хидравличното разпукване [65] Хидравлично разпукване, хидроразрив на пласта. Процес, при който се създават и доразвиват пукнатини в скалния слой, като за източник на енергия се използва течност. — Б.пр. в частност.

Д’Авежан не смяташе, че който и да било от протестиращите е наясно, че хидравличното разпукване е процес, който се наблюдава вече повече от едно поколение и неведнъж е доказвано, че не представлява реална опасност. За пореден път изпита благодарност, че младежите са склонни да приемат всичко на доверие и никога не проучват сами спорните въпроси. Спомни си един израз — „полезни идиоти“, чийто баща е бил Ленин, а може би Сталин. Беше малко грубичък, но не твърде далече от същината.

Така наречената „хидроразривна революция“ бе довела до нарастване на американските запаси от природен газ. Ако същото се случеше в Европа, мислеше си Ролан, щеше да довърши финансово неговата компания, която имаше доста добри позиции в сферата на възобновяемата енергия. Не ставаше въпрос за снижаване на въглеродните емисии чрез използването на природни газове, нито за намаляване на неблагоприятните промени в климата. Това си беше най-обикновена капиталистическа необходимост. Ако Европа не се преориентираше към борба с хидроразрива, цените на природните енергоизточници щяха да хвръкнат до небесата и всяка вятърна или слънчева електростанция щеше да преустанови работата си, което пък щеше да съсипе компаниите от типа на „Юродайн“. Д’Авежан бе готов на всичко, за да попречи на хора като Ралф Пикфорд да оглозгат кокалите на компанията, която бе създал, и това включваше финансиране на полутерористични екоорганизации като Земната лига и дори специални операции в Щатите. Е, което трябва да се направи, трябва да се направи.

А когато прахът се слегнеше, той щеше да се погрижи да засади няколко дървета някъде.

За да поддържа изградения си облик на екозащитник, Д’Авежан се возеше в нова Тесла S седан. Шофьорът го очакваше в края на улицата и паркира до тротоара още преди Д’Авежан да го повика. Беше се събрала малка тълпа ентусиасти от Земната лига и подгонен от полъха на немити тела и канабис, Д’Авежан побърза сам да си отвори задната врата, преди да го е направил шофьорът.

— Съжалявам, че не бях достатъчно бърз, мосю — извини се той.

— Няма проблем — успокои го Д’Авежан, докато колата потегляше безшумно, изпроводена от бдителните погледи на неколцина природозащитници. — Трябваше да се махна час по-скоро от тази воня. Баща ми често се оплакваше от това как смърдели хипитата през 60-те. Не мисля, че миризмата им се е променила оттогава.

— Да, мосю. Нито политиката им. Всичко е заради жените.

— Заради жените? — попита заинтригувано Ролан.

— Oui, мосю. Поне така казваше баща ми. Разказваше, че в онези години жените гледали на грима и фризурите като на признаци за мъжко потисничество и затова ги отхвърлили и се преориентирали към au naturel. Когато миризмата ставала твърде настойчива, се мажели с вонящи масла, не парфюм, моля ви се, а някаква гадост на име…

— Пачули. Това наистина не се трае.

— Именно. Е, тъй като това бил женският начин за протест, мъжете трябвало да търпят, ако искали да им пускат нощем. Затова спрели да се бръснат и стрижат, не минало много време и всичките тези непримирими борци започнали да изглеждат еднакви. Така е до ден днешен.

— Значи всичко пак е заради секса?

— Че не е ли винаги, мосю?

Д’Авежан подсмръкна. През годините Майкъл неведнъж го бе карал до някоя от многобройните му любовници и бе чакал търпеливо в колата, докато той се наслаждава на прелестите им.

— Предполагам, че си прав.

— У дома ли се прибирате, мосю?

Ролан провери двата телефона за съобщения. Имаше няколко пропуснати обаждания, повечето от които можеше да игнорира. На втория телефон зърна съвсем кратък текст: „Обади ми се“. Беше пристигнал, докато той произнасяше речта си пред Земната лига.