Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Едва ли е нужно да ви припомням за последствията, които очакваме, когато Майката Природа реши да се възпротиви на намерението на човечеството да унищожи създадената от нея среда. Хората, които постъпват в Земната лига, разбират същината на кризата, пред която се изправяме, и осъзнават, че ние сме обединени от общата кауза да решим проблема. Ето защо днес преотстъпих на Лигата такава голяма сума. Ще поискам от вас да убедите останалия свят в необходимостта от спешни действия. Времето да спасим тази планета се ограничава с всеки ден, трябва час по-скоро да преустановим изгарянето на фосилни запаси и да преминем към възобновяеми източници на енергия. Вятърът и слънцето могат да озарят бъдещето ни, но само ако започнем още днес.

— Много хора тук, в Европа, призовават да се разчита все повече на природната енергия — това беше нов термин, „природна енергия“, звучеше като търговска марка и целеше да се превърне в един от лозунгите на природозащитниците, — но все още малцина си дават сметка колко е ограничено времето ни. Трябва да излезете сред хората и да ги убедите в нуждата от действие, нека гледат на вятърните централи край градовете си като на важно постижение. Вместо израза „не и в двора ми“ да преминем към заявлението „моля, нека има и в моя двор“. — Направи многозначителна пауза. — Имаме нужда от политическа воля, за да вземем тези трудни решения. Но вие разбирате добре това, а хората навън все още не. Вече няма възможност за избор, пред нас е само назряващото неизбежно. Трябва да се преориентираме към възобновяема енергия или просто да признаем, че не сме успели да създадем жизнеспособна цивилизация, ала по блясъка в очите ви виждам, че няма да допуснете това да се случи. Не и докато зависи от вас. Не и когато Земната лига има какво да каже по въпроса. Не сега. Нито никога!

„Ето това е“, рече си, докато се опиваше от оглушителните ръкопляскания. Трябваше да накара цялата тази пасмина да се пробуди и да се надигне, за да избере политици, готови да се вслушат в ООН, и хора, решени да се справят с проблема. Помаха към камерите, подаде още веднъж ръка на президента на Земната лига, човек, привикнал с неприятния си мирис, който поне за официалното събитие си бе направил труда да обуе изгладени панталони. Веднага щом слезе от подиума Д’Авежан побърза да избърше ръцете си с кърпичка очистващ гел — след малко щеше да ги измие както трябва.

— Ролан, благодаря ти още веднъж — заговори Жан-Батист Рено. — За изключителната ти подкрепа и затова, че отдели днес от времето си да говориш пред нас. — Наблизо стоеше малка групичка почитатели, повечето жени, и Ролан не пропусна да отбележи, че някои дори са привлекателни.

— Вие всички се борите в името на доброто — отвърна той.

— Но става все по-трудно. — Директорът поклати глава. — Допреди няколко години всички мислеха за климатичните промени. Получавахме непрестанни дарения, можехме да организираме многохилядни митинги. Днес разчитаме едва на няколкостотин души и половината от тях са платени клакьори.

— Кризата с недвижимата собственост се превърна в извинение за много хора да загърбят проблемите на околната среда — каза Д’Авежан.

— Баба ми казваше, че колкото по-лека става кесията, толкова повече се отпускат връзките ѝ.

— Мъдра жена — съгласи се Ролан. — Трагедията е, че напоследък се наблюдава все по-значима разлика между доскорошните предсказания на учените и покачването на глобалната температура. Започнахме второто десетилетие, а все още няма значимо повишение на температурата на повърхността.

— Това не ме безпокои — подсмихна се екокръстоносецът. — На всеки няколко месеца някой вестник публикува статия, която да го обясни. Тревожа се по-скоро от това, че някои медии говорят за неочаквана пауза в парниковия ефект и подлагат на съмнение обясненията, които даваме за нея.

— Това беше грешка от самото начало. — Д’Авежан се намръщи. — Физичните принципи на процеса, при който въглеродният двуокис задържа топлина в атмосферата, са добре установени. Научните основи за изработването на бъдещите сценарии включваха доста предположения, повечето от които не можеха да бъдат потвърдени. Но е твърде късно да посочим тези различия, без каузата ни да пострада.

Рено кимна.

— Съгласен съм. В началото всичко будеше тревога, а сега нямаме друг избор, освен да продължаваме в същата посока. Ако се опитаме да се върнем назад и да променим някои от по-ранните си твърдения, ще изгубим доверието на хората и тогава планетата ни ще бъде обречена.