Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Интересно.

- Какво ще правим? - попита Дейвин и намести очилата си.

Бартън постави документа на бюрото, подравни го с останалите и каза:

- Нищо.

Андре го зяпна.

- Нищо ли?

- Как се представи на другите тестове? - попита Бартън.

Донякъде изненадан от липсата на загриженост у Бартън, Дейвид погледна таблета си.

- Ами... Останалите му показатели са добри. Няма никакви заболявания или вируси. Добра плътност на костите. Отлична имунна система. В отлична форма е. Сръчността му е над нормалната. Психологически изглежда спокоен; според доклада излиза, че се справя добре с напрежението.

- Не можем да го прехвърлим, ако алфа- и бета-вълните му са извън нормата - каза Андре.

Бартън се усмихна окуражаващо.

- Не се безпокой. Ще го прегледаме отново. Лично ще го направя.

Андре сви устни.

- Не мисля, че трябва да го използваме.

- Ще го имам предвид, Андре, благодаря. Ако е налице биологична причина да се откажем, ще те уведомя. - Бартън стана. - В цялата „Ентърпрайз Корпорейшън“ няма човек, който да мрази рисковете повече от мен.

В гласа на Андре се долавяше паника.

- Това е повече от риск! Алфа- и бета-вълните му са извън всякакви норми!

Бартън погледна пъпчивия тийнейджър.

- Много добре разбрах какво каза. Благодаря. Но за тези странни вълни трябва да има някаква причина.

- Това не ми харесва, Бартън. - Коментарът звучеше странно от устата на момче. - Според мен това изключва Уилсън от следващата фаза на осемдесет и едно нула седем. Той не отговаря на критериите, които сам сте записали за опитното прехвърляне. Ще трябва да продължим само с Магнус Клайнберг. Всички негови резултати са в границите на нормалното. Изводът е очевиден.

- Андре е прав - обади се Дейвин. - В тези резултати има нещо странно.

Бартън беше виждал подобна ЕЕГ само веднъж, в един секретен доклад на Военноморските сили. Нямаше съмнения, че Уилсън беше излъгал за способностите си.

- Прави сте - каза той. - Подобен резултат изключва Уилсън от следващия етап. Благодаря, че ме уведомихте. За всеки случай ще повторя лично прегледа. Нека не ограничаваме прибързано възможностите си.

Изгледа Дейвин достатъчно дълго, за да се увери, че заместникът му ще приеме безпрекословно инструкцията му.

Дейвин схвана намека и каза:

- Хайде, Андре. Така или иначе, това не е наша работа. Да се връщаме в лабораторията. Приготвил съм един важен проект за теб.

Двамата излязоха, като Дейвин не спря да говори нито за миг.

Вратата се затвори и Бартън отново остана сам. Шепотът на вълните отново изпълни стаята. Ученият седна и се загледа в електроенцефалограмата на Уилсън. Тя обясняваше много неща. Той включи кода за привилегирован достъп.

- Система... Г-1-СС, ниво ВЗ, Залата на свитъците. Уилсън Даулинг.

Холографското изображение отново затрептя над бюрото му. Уилсън продължаваше да чете внимателно свитъците на Исая, ред след ред.

Уилсън вече беше избраникът на Бартън за опитното прехвърляне. Не защото беше по-умен, по-млад или по-склонен да съдейства. Причините съвсем не бяха толкова рационални, а представляваха съчетания от ЕЕГ резултатите, странните му действия със списъците и простото инстинктивно усещане, че не друг, а именно Уилсън е Надзирателя. След ЕЕГ резултатите щеше да му е трудно, но не и невъзможно да убеди екипа, че е взел правилното решение.

Уилсън продължаваше да чете свитъците; нямаше и представа, че току-що е одобрен.

Бартън прегледа внимателно резултатите от другите изследвания. Те също бяха интересни. Оказваше се, че при г-н Уилсън Даулинг няма обичайни неща. Което беше добре. Единствено необичаен човек можеше да бъде пратен на подобна мисия.

Джунглите на Източно Мексико

120 км западно от Канкун

27 ноември 2012

12:13

Мисия Исая - ден трети

Светът около Уилсън бавно се появи във фокус, сякаш изплуваше от мъгла. Всичко се движеше. Тучна зелена растителност се носеше покрай прозореца на колата. Валеше ситен дъжд. Чистачките бяха включени. Зад волана седеше жена, която му беше позната. Спомените от пътуването бавно започнаха да се сглобяват в ума му - намираше се в Мексико, легнал на задната седалка на откраднат джип, а това не беше сън. Десният крак го болеше - от огнестрелната рана - и го мъчеше ужасна мигрена, сякаш група перкусионисти са репетирали в главата му цяла седмица.

Хелена караше по кален път през джунглата. На дясната ѝ буза имаше тъмна синина. Естир клечеше до нея с подадена през прозореца глава и се наслаждаваше на гледките и миризмите. От време на време облизваше събралата се на носа ѝ вода и продължаваше радостното си бдение.