Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Няма проблем, шефе - отвърна глас от високоговорителя.

- Физиологически преглед - повтори Уилсън. - Да не се опитвате да ми кажете нещо?

- Не. Просто част от процедурата.

Уилсън повдигна вежда.

- Коя процедура по-точно? Онази, за която знаят всички, или другата, за която знаем само ние двамата?

Бартън хвърли разтревожен поглед към таблета си. За щастие зелената светлина показваше, че в момента не ги подслушват.

- Казах ви да внимавате с приказките, Уилсън. - Намръщи се недоволно. - Бъдете така добър поне да опитате.

Уилсън се огледа предпазливо.

- Прав сте. Съжалявам.

Бартън се втренчи в кандидата си.

- Какво според вас ще ми каже физиологическият преглед?

- Няма да е добър - все така предпазливо отвърна Уилсън. - Така де, кой нормален човек би се съгласил на подобно нещо срещу пари?

Интересен отговор.

- Имате ли да ми кажете още нещо?

- Да. Че подхождам към ситуациите, без в действителност да съм готов - каза Уилсън. - Очевидно. И че съм малко неорганизиран. - Позамисли се. - А, освен това имам слабост към красиви жени, но кой няма? - Намигна с надежда да разведри атмосферата. - И съм голям комедиант.

- Прегледът ще разкрие ли нещо добро у вас?

- Това беше доброто.

- Разбирам. - Бартън го дари с една от редките си усмивки. - Е, очаквам с нетърпение резултатите.

Уилсън се загледа в логото на „Ентърпрайз Корпорейшън” на стената. На лицето му изведнъж се изписа безпокойство.

- Цялата ситуация е адски шантава.

- В това отношение сте прав, Уилсън.

Бартън отново погледна таблета си - време беше да тръгва. След двайсет минути имаше среща с другия Ген-ЕП кандидат, Магнус Клайнберг. Подготвяше едновременно и двамата за мисията, като се опитваше да запази до последния момент колкото се може повече възможности за избор.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“,

сграда „Меркурий“, етаж 2

14 май 2081

19:59

9 дни преди опитното прехвърляне

Шепотът на вълните изпълваше помещението. Бартън вдигна чашата димящ зелен чай към устата си. Над бюрото му трептеше холографско изображение. Системата за сигурност първа степен бе активирана. На екрана Уилсън Даулинг се движеше методично между стъклените конзоли със свитъците от Мъртво море: беше изпълнил необходимите тестове и в замяна Бартън му бе дал достъп до хранилището.

Уилсън спря при поредния пергамент - от Книга на Исая - и започна да го преглежда. Бартън включи същия списък на таблета си. Дотук Ген-ЕП кандидатът му беше прегледал над шестдесет пергамента, всеки от които беше част или от Книга Естир, или от Книга на Исая; по някакъв необясним начин успяваше да ги различава.

Застанал в куполното помещение, Уилсън погледна в мрака. Спря за момент, сякаш бе доловил нещо, след което отново се зае с работата си.

Бартън гледаше екрана вече повече от половин час. Уилсън явно четеше свитъците, но как беше възможно това? Ивритът е много сложен език, особено в стария му вариант, на който бяха написани свитъците, при това без никаква пунктуация и разделяне на думите. Бартън беше направил справка в университета в Сидни и знаеше, че Уилсън никога не е изучавал иврит. Още от първия ден така и не повярва, че Уилсън е прочел текстовете по чиста случайност. Съвпадения не съществуваха. Интересното бе, че действията му подкрепяха подозрението, че Уилсън наистина е Надзирателя. От друга страна, това бе изненада, а Бартън не обичаше изненадите.

- Дейвин и Андре са тук - прозвуча гласът на Карин по интеркома. - Ще ги приемеш ли?

Бартън потупа ревера си.

- Прати ги да влязат. - Обърна се към монитора и прошепна: - Система, изключи Г-1-СС.

Картината изчезна.

Стъклената врата се отвори и Андре и Дейвин, облечени в лабораторните си престилки, влязоха забързано. Андре гризеше нокти и четеше информация от таблета си.

- Имаме проблем - каза Дейвин и вдигна във въздуха някакви цифрови документи. - Свързано е с електроенцефалограмата на Уилсън.

- Голям проблем - добави Андре.

- Показанията му са извън нормите - продължи Дейвин и подаде резултатите на Бартън. - Засилени алфа- и бета-вълни. Много необичайни. Погледни ги. - Докато Бартън преглеждаше данните, Дейвин продължи: - Пуснах ги в Дейта-Тран и не успях да намеря нищо, което дори смътно да напомня на тези резултати. Помислих си, че могат да се дължат на мозъчен тумор или аневризма, но ядрено-магнитният резонанс не показа нищо.

Бартън се потърка по брадичката.