Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Загадъчните черни белези по пирамидата изглеждаха необясними.

Висблат посочи надолу.

- Кацнете. Ето там.

- Не можем да кацнем във вода! - възрази пилотът.

- Ако си искате парите, ще кацнете - отговори Висблат. - Направете го. - Хвърли слушалките си на седалката. - Действайте!

Пилотът погледна разтревожено навигатора, но колегата му не му се притече на помощ.

- Прави каквото ти казва.

Пилотът спусна хеликоптера колкото се може по-внимателно и кацнаха сред облак от пръски. Висблат нагази във водата и погледна през заобленото стъкло на кабината.

- Чакайте тук!

Пилотът включи интеркома си и каза:

- Твоя беше идеята да се съгласим.

Навигаторът продължи да гледа право напред.

- Затваряй си устата и се съсредоточи върху работата. Внимавай да не затънем в калта.

Обезсърчен и с отпуснати рамене, Висблат газеше в стигащата до глезените му вода през лекия дъжд към мъжете, които го очакваха на стъпалата на Каракол. Рейнджърите го бяха отнесли. Вратът на лейтенант Диас кървеше. Мъжът до него притискаше рана - огнестрелна, доколкото можеше да прецени оттук. По лицето на третия се стичаше струйка кръв.

Висблат изтръска водата от кубинките си и изкачи каменното стълбище.

- Какво стана?

- Онази жена - отвърна Диас. - Простреля двама от хората ми, това стана!

Висблат погледна четвъртия войник, който лежеше по гръб с премрежен от болка поглед. Беше прострелян в хълбока.

- Попаднахме в засада. Нямаше как да се защитим.

- Изпатили сте си заради прекалената си самоувереност - изръмжа Висблат, взря се настойчиво в очите на Диас и накрая той не издържа и се извърна. - Предупредих ви, че може да се случи нещо подобно.

- Нямаше да сме тук, ако не бяхте вие! - Диас беше на почивка в Мексико, когато Висблат му се обади и му предложи работата, която можеше да уреди живота му. - Двама от хората ми са простреляни, за бога! А Джефри е със счупена глава. Всичко се прецака.

Хеликоптерът буботеше на площада и вдигаше около себе си концентрични вълни. Висблат извади плик и го хвърли на Диас.

- Това ще помогне. Вашият депозит, както се разбрахме. Двайсет и пет хилядарки.

Диас го взе.

- Хората ми са ранени. - Претегли плика на ръка. - Не е достатъчно.

Висблат се завъртя в кръг.

- Двайсет и пет, за да дойдете - такава беше уговорката. Това, че не спечелихте милион, си е ваш проблем. Казах ви да внимавате. - Мястото като че ли го разсейваше. - Казахте, че сте попаднали в засада. Как точно се случи?

Диас пристъпи неспокойно от крак на крак. Самият той не беше сигурен.

- Жената се появи изневиделица. Беше въоръжена. После всичко ми е размазано.

Висблат посочи локвата кръв в началото на стълбите.

- Какво е това? - Количеството кръв не съответстваше на раните, получени от Диас и хората му.

Лейтенантът пристъпи напред да обясни.

- Беглецът беше ранен при престрелката. Стана случайно - заоправдава се той. - Съвсем случайно.

- Казах ви, че не бива да пострада! - изригна Висблат.

- Куршумът мина през крака му - безизразно каза Диас. - Ще оцелее, бъдете сигурен.

- Разбрахме се да не го наранявате!

- Стана случайно!

- Това не е оправдание! - Висблат млъкна, мъчеше се да успокои засилващия се гняв. - Позволили сте една жена да ви разкаже играта. Господи! Направо не мога да повярвам.

Диас нямаше спомен какво точно бе станало след като Уилсън свали слънчевите си очила. Целият епизод му се губеше. Помнеше само как дойде на себе си и откри, че хората му лежат ранени около него.

Висблат успя да се овладее.

- Взели са колата ви, нали?

- Зелен джип.

- В каква посока тръгнаха?

- Натам. - В гласа на Диас внезапно се появиха оптимистични нотки. - Ако вземем хеликоптера ви, ще ги хванем! Тръгнаха само преди половин час. Не може да са стигнали далеч.

- Забравете - сряза го Висблат и огледа ранената четворка. - Вече може да са къде ли не.

Огледа руините. Свещеният кладенец на Чичен Ица бълбукаше, гъста пара се издигаше от него като пушек от заводски комин. Погледът му се спря върху пирамидата Кастильо, чиято повърхност бе покрита с белези.

Явно Уилсън беше отворил успешно първия портал.

- Още можем да ги пипнем! - настояваше Диас. - Заслужава си да опитаме! В района няма много пътища.

Висблат го изгледа студено.

- Беше ви дадена възможност, лейтенант. И вие я проиграхте.

Обърна се и тръгна към хеликоптера. Уилсън Даулинг се бе доказал като трудна плячка, а Хелена Каприарти се очертаваше като непредвидено усложнение.