Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Звук от двигател отекна през града и на лицето на Уилсън се появи усмивка. В далечината между дърветата се появи зелен джип.

- Питаше как ще се махнем оттук...

Огледа се, но Хелена се беше скрила вътре. Държеше Естир за нашийника.

- Транспортът ни пристигна - каза той.

Хелена нервно извади пистолета.

- Не знаем кои са тези.

- Туристи. Ще ни качат.

- Първо трябва да проверим какви са - предпазливо рече тя.

- Глупости.

Той вдигна ръце и замаха. Джипът бавно излезе на площада, като разплискваше водата, и зави към тях.

- Не знаем кои са - повтори разтревожено Хелена. Погледът ѝ проследи каменното стълбище, което се виеше под купола на Каракол. Тя бързо изкачи ронещите се стъпала и излезе на терасата, като внимаваше да не се показва и държеше Естир плътно до себе си.

Сателитният телефон зазвъня.

Шофьорът на джипа подаде апарата на пътника до себе си. В другия край на площада стоеше някакъв мъж и махаше с високо вдигнати ръце.

Шофьорът предпазливо подкара през наводнената поляна.

В колата имаше четирима мъже, двама отпред и двама отзад, всичките млади, почернели от слънцето, късо подстригани. Онези отзад провериха пистолетите си и ги скриха под ризите.

- Карай право към него - каза лейтенант Диас. - Всички да се приготвят. Да го приклещим без много шум.

После вдигна телефона.

- Ало.

- Хванахте ли го? - попита дълбок глас на фона на непрекъснато бръмчене.

- Току-що пристигнахме. - Диас се огледа. - Имаше силна буря. Забави ни малко. - Не можеше да обясни следите от изгорено по пирамидата. Дори не се опита. - Имам добра новина. Виждаме отпред някакъв мъж, който ни маха. Отговаря на описанието. - Джипът бавно продължаваше през площада. - Като че ли е сам.

Командир Висблат седеше на задната седалка на хеликоптера с долепен до ухото сателитен телефон. В далечината се бяха натрупали мрачни буреносни облаци.

- Лейтенант Диас - каза той. - Възможно е с него да има и жена. Тя е опасна и вероятно въоръжена. Отваряйте си очите на четири.

Черното кожено куфарче от полицейското хранилище беше между краката на Висблат. Етикетът липсваше.

- Да, сър - отвърна Диас.

- И не забравяйте - твърдо каза Висблат. - Искам го невредим. Можете да правите с жената каквото си поискате.

Джипът зави покрай пирамидата Кастильо и разбитият самолет се появи пред тях, но Диас не каза нито дума; просто го погледна.

- Ще го държим в ареста, докато дойдете. - Замълча за момент. - Не забравяйте да донесете парите.

Телефонът изпращя.

- Парите са у мен. Само гледайте да го задържите. И не забравяйте какво ви казах - в никакъв случай не бива да сваляте слънчевите му очила. Разбрахте ли?

- Да, сър, разбрах. - Уилсън вече беше на не повече от петдесет метра. - Ще го задържим след няколко минути. Ще ви се обадя веднага.

- Внимавайте — каза Висблат. - Може да ви извърти някой номер.

- Разбрано, сър.

Армейските рейнджъри бяха доста самоуверени и това важеше с особена сила за Диас. Той прекъсна връзката, подхвърли телефона на един от мъжете отзад и каза:

- Достатъчно е да хванем онзи малоумник и сме уредени за цял живот.

- Прекалено е хубаво, за да е истина - отвърна шофьорът.

- Не забравяйте, трябва ни жив и невредим - каза Диас. - И при никакви обстоятелства не бива да сваляме очилата му. Разбрахте ли?

- Да, сър - отговориха тримата в хор.

- С него може да има жена - добави Диас. - Така че си отваряйте очите на четири. Тя може да е въоръжена. Ако се наложи, застреляйте я.

Уилсън гледаше как джипът спира до него. Седящият до шофьора свали стъклото на прозореца и му се усмихна. Беше млад, с добре поддържани бели зъби.

- Благодаря, че спряхте - каза Уилсън.

- Можем ли да ви помогнем?

Уилсън погледна четиримата мъже в колата - всичките млади, по къси панталони и маратонки. Изглеждаха симпатични. Американци.

- Имах проблеми с двигателите на самолета - каза Уилсън. - Наложи се да направя аварийно кацане.

Младият мъж слезе от колата и Уилсън изпита съмнение, когато нагази във водата, без изобщо да се замисля.

- Да, видях го. Вие добре ли сте? - попита Диас.

Уилсън отстъпи към стълбите.

- Да, добре съм. Е, малко се озорих.

Диас се усмихна.

- Сам ли сте?

В главата на Уилсън зазвуча предупредителен сигнал.

- Да. Сам съм.

Диас кимна.

- Значи аварийно кацане, а?

- Проблеми с двигателите — повтори Уилсън. — Вие по работа или за удоволствие сте дошли?

- По малко и от двете - отвърна Диас, докато хората му се разгръщаха от двете му страни.