Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Настъпи тишина.

- Ти напълно ли откачи? - изтърси Хелена. - Какво правиш, по...

И млъкна, защото стените започнаха да се тресат все по-силно и по-силно.

Уилсън изтича навън, без да каже нито дума.

Останала сама в помещението, Хелена усещаше движението през подметките на обувките си.

Каменният под трепереше, не - направо се тресеше.

Земетресение!

Тя нервно отстъпи заднешком, сякаш вървеше по тънък лед. Когато най-сетне излезе и се обърна, видя, че Уилсън и Естир вече са по средата на северното стълбище.

- Хей! - извика тя. - Чакайте!

Уилсън се спускаше с цялата бързина, на която беше способен. Задължително трябваше да стигне по най-прекия път до „вътрешната пирамида“. Бартън беше обяснил съвсем ясно - след първоначалното задействане не се знаеше колко време му остава. Пирамидата Кастильо представляваше всъщност външна обвивка на по-малка пирамида. Входът ѝ се намираше в основата на северното стълбище. Бил открит от археолозите в края на 1990-те с помощта на сонар. С невероятна грубост археолозите пробили външната стена на нивото на терена и открили стълбището, водещо към помещенията в сърцевината на пирамидата.

Уилсън скочи от третото стъпало. Мократа трева жвакаше под краката му, докато приближаваше примитивния вход.

Вътре цареше непрогледен мрак. Той включи фенера и надникна в шестоъгълния тунел, който се изкачваше нагоре под ъгъл четирийсет и пет градуса. Стъпалата бяха хлъзгави. Водата се беше просмукала през хилядите пукнатини и ниши на външната пирамида.

Естир спря пред входа и вдигна глава към небето. Ушите ѝ помръднаха нервно. Хелена клекна до нея.

- Какво има? Усещаш ли нещо? - Погледна към гората, после към входа, през който беше изчезнал Уилсън.

Уилсън изкачи стъпалата и влезе в двойното помещение. Всичко се тресеше. Беше горещо и влажно и той усети пристъп на клаустрофобия. Въздухът беше изпълнен с миризмата на плесен, като от влажни дрехи.

Лъчът на фенера пронизваше мрака.

Метална решетка, подобна на врата на килия, препречваше пътя му. От другата страна имаше две малки помещения с ниски тавани и голи сиви стени. В предното помещение имаше чак-мул - толтекска статуя на пълен гол мъж, излегнал се в средата на пода. Маите бяха използвали статуята като жертвеник. Плоският ѝ корем и целият под бяха покрити с монети, хвърляни през решетката от туристите за късмет.

Във второто помещение се намираше Тронът на Червения ягуар. Нефритените очи на животното и зъбите от пирит сияеха застрашително на светлината на фенера.

Решетката беше затворена с катинар.

Уилсън пъхна железния прът между брънките на веригата и завъртя. Металът изстена. Той завъртя отново и отново, докато не чу рязко изпукване и решетката се отвори със скърцане.

„Това е въпрос на вяра“, каза си той.

Заобиколи толтекската статуя и приближи Трона на Червения ягуар. Беше висок до кръста, с цвета на артериална кръв. Животното стоеше странично, с обърната към входа глава. Очите и покриващите тялото му петна бяха от нефрит.

Всичко продължаваше да се тресе.

Лъчът на фенера се плъзна по стената.

На три четвърти от височината ѝ имаше две дупки с размерите на длан, разкрити от земетресението. Той пристъпи зад ягуара, така че отворите се озоваха на височината на гърдите му, и стисна фенера между коленете си.

Знаеше какво трябва да направи, но въпреки това беше неуверен. Всичките му инстинкти му крещяха да не бърка в черните дупки. Думите на Бартън отекнаха в главата му: „Завъртете по часовниковата стрелка. Направете го, без да мислите“. Уилсън потърка длани и колебливо ги пъхна в отворите.

Нещо студено и метално задърпа пръстите му! За миг си помисли дали животът му няма да свърши тук, прикован към проклета стена в Мексико. Ръцете му бяха протегнати и гърдите му се притискаха в камъка. Трудно му беше да диша. Имаше чувството, че дланите му ще се откъснат! „Това е въпрос на вяра“, отново се успокои той, като се мъчеше да потисне надигащата се паника.

С цялата си сила завъртя ръце по часовниковата стрелка.

Нищо не помръдна.

Завъртя отново, този път по-силно. Чу се стържене на камък, печатите най-сетне се счупиха и ръцете му се освободиха. Уилсън изгуби равновесие, залитна назад и тупна тежко на прашния под, а фенерът отхвърча настрани.

От стената се посипаха парчета камък - каменен кръг с диаметър около метър започна да се върти над червения ягуар като някаква рулетка. Въртеше се все по-бързо и по-бързо. И изведнъж се освети и всичко започна да се движи като на забавен кадър. По тавана бавно плъзнаха пукнатини и облаци прах мудно изпълниха въздуха.