Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- А защо ти е този лост?

- И това е сложно за обяснение.

Хелена огледа мрачните изоставени сгради. Беше изумена, че наистина се намира тук, в Мексико. Сякаш сънуваше. Все пак фактът, че е жива, правеше съня доста добър.

Уилсън си спомни подробната информация, която му бе дал Бартън преди по-малко от две седмици. Маите бяха издигнали Чичен Ица без помощта на метални инструменти, товарни животни и дори без да използват колело - и си бяха свършили работата с невероятна точност и изобретателност. Докато Европа тънела в средновековен мрак, маите правели звездни карти, развили единствената истинска писмена система в Новия свят и овладели тънкостите на математиката. Обществото им се състояло от множество независими държави, всяка с многобройна селска общност и голям град, построен около церемониален център, най-често пирамида. Владетелят, живеещ в Чичен Ица, управлявал маите, но имало и много други подобни градове, пръснати из цяло Източно Мексико - Тикал, Копан, Уксмал и други.

Върховен бог на маите бил могъщият Кукулкан - пернатата змия. Според преданията той дошъл от небето преди двайсет столетия, получовек и полубог - птицата кетцал, символизираща небето, и змията, символизираща земята. Белокож и брадат, той бил богът на живота и божествената мъдрост.

- Чичен Ица означава Устието на кладенеца Ица. - Уилсън посочи. - Кладенецът Ица е сладководен водоем в южната част на града.

Докато минаваха покрай сградите, той накратко обясняваше кои са и какви са били функциите им - Женският метох, Храмът на воините, Хилядата колони. Постройките бяха невероятни - напълно различни една от друга, всички покрити с пищни украси.

Уилсън посочи Голямото игрище - просторна равна площ с високи каменни стени от двете страни.

- Тук са се провеждали игри с топки, продължаващи дни наред. Участвали са стотици мъже от двете страни. Проблемът бил в това, че ако отборът ти загуби, те принасят в жертва на боговете. - Стените бяха покрити с релефи, изобразяващи клането на изгубилите в края на играта. В единия край се издигаше пищна платформа за победителите, украсена със стотици черепи. - Ето на това му се вика истинска мотивация.

- Приличат ми на варвари - отбеляза Хелена.

- Да, имали са много странни обичаи. Но не са били варвари.

Вятърът шумолеше в дърветата. Хелена погледна към Ел Кастильо и попита:

- И тази ли пирамида е стара като египетските?

Уилсън поклати глава.

- Построена е две хиляди години по-късно. Египетските са много, много по-стари. - Той се завъртя в кръг. Нямаше никакви туристи. - Не мога да повярвам, че сме сами.

- Защо има толкова много открито пространство? - попита Хелена. Имаше чувството, че се разхождат из добре поддържано игрище за голф, с равна зелена трева навсякъде.

Уилсън прескочи оставената от самолета бразда.

- Някога градът е бил много гъсто населен. Предполага се, че тук са живели над двайсет хиляди души. Площадът е бил осеян с шатри, пазари и всякакви постройки. С времето по-малките са изгнили и не са оставили никакви следи.

Естир подтичваше щастливо до Уилсън, сякаш бяха излезли на разходка.

- Къде са отишли всички тези хора? - попита Хелена.

- Градът е бил изоставен преди около деветстотин и петдесет години.

- Испанците ли са ги прогонили?

Уилсън поклати глава.

- Бъркаш се с ацтеките. Културата на маите изчезнала напълно преди пристигането на Ернандо Кортес и конквистадорите. Това станало в началото на шестнайсети век. Този град е опустял най-малко четиристотин години преди това.

- И какво е станало с тях?

- Никой не знае защо маите са изчезнали. Тук има предостатъчно вода и храна. Няма данни за епидемии. Поради някаква причина цивилизацията им просто изчезнала.

Отново заваля лек дъжд.

Хелена се загледа в гъстата джунгла по периметъра на града.

- Колко странно - тихо прошепна тя. Пирамидата Кастильо ставаше все по-голяма, докато я приближаваха. Хелена я зяпна, изпълнена с благоговение. - Гигантска е.

- Според легендите маите са строили пирамидите си високи, за да могат да се доближат до своя бог Кукулкан.

Пирамидата Кастильо беше в класическия за маите стил - десет стъпаловидни нива, всяко следващо с по-малка площ от предишното. На всяка от четирите страни имаше грамадно стълбище, водещо до платформата на върха, където се издигаше малка правоъгълна сграда. Всяко стълбище имаше деветдесет и едно стъпала, плюс гигантското стъпало на горната платформа. Така общият им брой възлизаше на 365, по едно за всеки ден от слънчевата година. Уилсън тръгна към стълбището на северната страна. От двете му страни се спускаха две огромни каменни змии, чиито опашки бяха на върха, а свирепите им глави с отворени уста стигаха до земята.