Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Градът обаче бе мъртъв. Древните владетели и воините, занаятчиите и селяните отдавна ги нямаше. Някогашният център на вселената на майте беше принизен до една от „туристическите атракции“ на Мексико - при това доста популярна. Хиляди хора идваха всяка година да се възхитят на архитектурата и завладяващата история на великата и понякога брутална култура, процъфтявала някога тук.

Бял ибис се носеше плавно през тропическия дъжд. Птицата изведнъж смени посоката, защото ревът на приближаващи двигатели смути утринното спокойствие. Стресната от засилващия се грохот, птицата полетя надолу към спасителната зеленина на джунглата.

„Сааб 340“ на „Тексас Еър“ се спусна ниско над изоставения град, след което изчезна обратно в облаците. Грохотът на перките се понесе в небето, докато самолетът описа широка дъга, излезе от мъглата, проблесна в другия край на града и отново се издигна към облаците. Шасито се спусна със стон. Задкрилките се отвориха в максимална позиция и самолетът се спусна за последен заход.

- Ти си абсолютно побъркан - заяви Хелена. - Знаеш го, нали? - Стегна предпазния си колан максимално. - Това е тъпо. Адски тъпо - вече започваше да дрънка.

- Каза, че ще го направиш, но знаеш ли какво? Част от мен не вярваше. - Тя погледна добермана в седалката зад нея. През последните петнайсет минути се бе мъчила да измисли как да обезопаси животното с помощта на два предпазни колана през гърдите му.

Уилсън почука уредите, показващи оставащото гориво. Двата резервоара бяха празни. Напълно празни. Правенето на втори кръг над града беше рисковано, но бе за предпочитане, отколкото кацането слепешком. Той отново повтори наум процедурата за приземяване - задкрилки, въздушна спирачка, спойлери, намаляване на оборотите. Отново погледна уредите. Трябваше да е максимално прецизен. И щеше да се наложи да натисне здравата спирачките, след като колесниците докоснат земята.

Турбулентността в облаците се засилваше.

Двигателите бръмчаха. Видимостта бе сведена до нула. По предното стъкло се образуваха капчици. Внезапно прочутият град изникна в мъглата. Явно валеше от известно време и на централния площад се бяха образували локви, някои вероятно твърде дълбоки. Иригационните канали преливаха.

- Адски тъпо — отново каза Хелена.

- По-добра възможност няма да имаме - отвърна Уилсън. - Отново намали оборотите и бръмченето на двигателите стана по-басово. - Но трябва да кажа, че на снимките изглеждаше по-голям.

- Как така изглеждаше по-голям?

Демонстрирайки самоувереност, Уилсън махна едната си ръка от щурвала и посочи напред.

- Спокойно, знам какво правя. Планът е да кацна точно зад онези дървета. - И наистина, зад дърветата имаше равен затревен площад, минаващ като писта през центъра на града.

Хелена се размърда неспокойно в седалката.

- Внимавай. Играеш си не само със своя живот.

- Ще ни е нужно колкото се може повече разстояние за кацане. Честно казано, не очаквах да вали. Това може да създаде известни проблеми.

- Ако умра, здравата ще ти се ядосам - изстена Хелена.

Бордовият компютър подаде предупредителен сигнал:

- Горивото свършва... Горивото свършва...

Двигателите се закашляха.

През кабината премина обезпокоителна тръпка - предсмъртна тръпка, както я наричаха пилотите. После едната перка изведнъж спря да се върти. Уилсън си помисли, че са късметлии, че другата все още работи, но точно тогава тя също замлъкна и направи последен оборот. Явно решението му да прелети над града се беше оказало много лоша идея.

Скоростта им рязко намаля и Уилсън избута щурвала напред - нямаше друг избор освен да увеличи наклона на кацане. Насочваха се право към върховете на дърветата. Всичко се случваше ужасно бързо. Площадът изчезна зад гъстата растителност.

- Страхотно, Уилсън. Направо страхотно! - извика Хелена.

Дъждът заплющя свирепо по предното стъкло.

Вятърът виеше в крилете.

Със стържене на стомана самолетът забърса листата. Клони зашибаха фюзелажа. Изведнъж носът се показа от джунглата, последван от колесника, който се удари с огромна сила в земята. Уилсън и Хелена полетяха напред, задържани от предпазните колани.

Натиснал педалите, Уилсън се мъчеше да овладее машината, която се носеше с безумна скорост по мократа трева. Профучаха покрай пирамидата Кастильо и покрай Храма на воините.

Движеха се прекалено бързо!

Каменната стена в края на площада се носеше устремно към тях.

- Тъпо - отново каза Хелена, но този път едва чуто.