Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Простата логика накара Хелена да заври в собствен сос.

- Напомняш ми за бившата ми приятелка - добави той.

Хелена стисна зъби, за да не извика от ярост. После се овладя и попита:

- Къде отиваме?

Уилсън посочи оръжието.

- Това ли е нормалният ти начин да разговаряш с хора?

- С идиоти като теб - да!

- Явно си страхотна в общуването! С нещо подобно ли си вадиш хляба?

- Ще отговориш ли на въпросите ми, или не?

- Не!

През следващите петнайсет минути Хелена не проговори, нито помръдна. Единственият звук в кабината беше успокояващото бръмчене на двигателите. Уилсън се възползва от затишието да разучи навигационния компютър. Отне му известно време, но накрая успя да въведе координатите и изчисли горивото. Нямаше да е лесно, но ако времето се задържеше добро, можеше и да стигнат.

Доволен, че нещата изглеждат по-добре, той се обърна към Хелена.

- Казвам се Уилсън Даулинг. Австралиец съм. В момента летим с витлов самолет на височина хиляда и петстотин метра в посока към Мексико.

- Къде в Мексико?

- Полуостров Юкатан.

Хелена се обърна към него за първи път откакто беше пернал пистолета ѝ и се загледа в профила му. Беше се обръснал и сега носеше бяла риза и черни панталони. Стояха му много по-добре от предишното облекло; вероятно можеше да се каже, че е красив, но точно в този момент тя бе по-склонна да го ненавижда заради това.

- Защо полуостров Юкатан?

- Това е всичко, което мога да ти кажа.

Хелена изсумтя раздразнено.

- За момент си помислих, че ще се представиш добре.

Уилсън видя отпред облаци, натисна едно копче на компютъра и самолетът автоматично набра височина, увеличавайки по този начин обхвата им. Вече имаше малка вероятност да успее да кацне някъде и да зареже Хелена. Налагаше се да я търпи до края на пътуването. Жалко.

- Отивам на едно място, наречено Чичен Ица - отвърна той.

- Древният град ли?

- Не, заведение за пържени пилета.

- Няма значение кое летище ще изберем. Властите ще ни арестуват веднага щом кацнем. Може и да ти звучи странно, защото си идиот, но лично аз съм сигурна, че „Тексас Еър“ си искат самолета.

- Няма да кацаме на летище - отвърна той. - В средата на руините има просторен площад. Би трябвало да е достатъчно голям, за да се приземим там.

- Да не си луд?

- Спокойно мога да приземя машината, без да ни убия. Имай мъничко вяра.

- Имай мъничко вяра!? - Хелена завъртя очи и пльосна назад в седалката. - Какво правя тук, по дяволите?

Уилсън се обърна към нея.

- Нямам представа, ако питаш мен.

Хелена го зяпаше.

- И за протокола, не ми харесва да насочваш оръжие към мен. Повече не го прави - твърдо рече той.

Хелена си помисли за баща си и какво ли си мисли той сега. Единствената му дъщеря е замесена в отвличане на самолет. Сигурно беше ужасно ядосан и проклинаше, че е приела твърде сериозно ролята си на „бунтовник без кауза“. Или по-скоро не беше на себе си от мисълта, че определено е за психиатрията.

Обърна се към Уилсън.

- Докато те нямаше, имах видение, в което ти се взираше в отражението си в огледалото в тоалетната. За какво си мислеше?

Уилсън се опита да скрие изненадата си.

- Мислех си за събитията, които ме доведоха тук.

Нещо подсказа на Хелена, че казва истината - просто го усещаше. Пое си дълбоко дъх. Имаше странното чувство, че познава Уилсън, и макар той да я дразнеше ужасно, изпитваше някакво необяснимо доверие към него. Не разбираше защо, но му вярваше.

- Предлагам ти сделка - рече тя. - Кажи ми истината и ще ти помогна.

Уилсън нямаше желание да сключва никакви сделки. Искаше просто Хелена да напусне жива и здрава живота му, за да може да се съсредоточи върху мисията си.

Хелена прибра пистолета в якето си и огледа кабината.

- Това, което си тръгнал да правиш, трябва да е важно. Просто трябва. Иначе нямаше да отвлечеш самолета.

- Отвлякох самолета, защото полицията ме преследваше.

- Да, но го отвлече, за да отидеш някъде. Има някаква причина да го правиш. Сигурна съм.

Чичен Ица, Мексико

„Сааб 340"

27 ноември 2012

10:55

Мисия Исая - ден трети

Дъждът се сипеше върху Чичен Ица на вълни.

Заобиколеният от гъста джунгла древен град представляваше серия тревисти площади, между които бяха пръснати най-различни каменни постройки, обитавани за последен път преди повече от 950 години. В центъра на това зловещо, някога изпълнено с живот място се издигаше подобна на планина сива пирамида, чудо на строителния гений - El Castillo. Съоръжението с плосък покрив, изградено от варовикови блокове, се издигаше застрашително над горите на Юкатан и всичко около него изглеждаше миниатюрно и незначително.