Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Уилсън се почеса по бузата.

- И защо седемдесет и пет години назад в миналото? Сигурно имате основателна причина.

- Имам. При това много основателна. - Бартън дълго мълча, преди да продължи. - Целта на всичко това е да изпълните една секретна мисия.

Уилсън отново се ухили широко.

- О, секретна мисия значи! Защо не казахте от самото начало? Нека позная. Искате да ме пратите назад във времето, за да убия някого. Също като във филмите. Нечия прапрабаба или нещо подобно. Да... да унищожа кръвната им линия.

Бартън изобщо не изглеждаше развеселен.

- Нищо подобно, Уилсън. Съветвам ви просто да ме изслушате и да запазите остроумията за себе си.

Последва дълго мълчание, през което двамата се гледаха, без дори да мигнат. Накрая Бартън заговори отново:

- Меркуриевият екип не знае нищо за мисията. Те си мислят, че се опитвам да докажа теорията на пътуването във времето. - Замълча за момент. - Зная, че всичко това е много необичайно.

- Всъщност подобни неща ми се случват всеки ден.

Бартън отново се потърка по брадичката, без да обръща внимание на коментара му.

- Всичко е свързано с двайсет и осма книга от Стария завет. Книгата на Исая.

- Останах с впечатление, че плановете за пътуването във времето се намират в Книга Естир. Двайсетата.

- Уилсън, никой няма да тръгне да строи времеви портал, ако няма наистина много основателни причини да го използва. Разбирате го, нали?

- И... каква е основателната причина?

- Има мисия, която трябва да бъде изпълнена. Мисия, описана в Книгата на Исая. Това е причината всичко това да се случва. Това е причината моят свят, а сега и вашият, да е обърнат с главата надолу.

Неочаквано от съседната стая прозвуча приглушен глас.

- Извинете... ехо!

Бартън рязко отвори вратата. Някакъв тийнейджър с кафяв анцуг бе влязъл в кабинета. Макар че Бартън външно оставаше спокоен, Уилсън усещаше, че е потресен от нахълтването.

- Андре... какво правиш тук? - попита Бартън.

Момчето тръгна към него.

- Трябва да кажа на майка кога да ме вземе.

Уилсън се вгледа в очите на Андре в търсене на някакъв намек, че е подслушвал разговора им, но не откри в лицето на младежа нищо гузно.

- Кажи ѝ че ще се погрижим да те върнем у дома, става ли? - отвърна Бартън. - Можеш дори да пренощуваш тук, ако искаш.

- Става.

- Андре, запознай се с Уилсън Даулинг - каза Бартън.

- Приятно ми е - насили се да каже Уилсън. Ръкуваха се и Уилсън бързо дръпна ръката си - дланта на момчето бе потна, почти мокра. Това не означаваше ли, че крие нещо? Или ръцете му по принцип си бяха такива?

- Надявах се да се запознаем - гордо каза Андре. - Идеята да ви открием беше моя. Аз се сетих, че можем да потърсим естествен Ген-ЕП.

Уилсън избърса ръката си.

- Не очаквай да ти благодаря.

- Андре е сред най-умните ни младежи в „Ентърпрайз Корпорейшън“ - взе думата Бартън. - И най-новият тактик в Меркуриевия екип.

- Къде ти е лабораторната престилка? - поинтересува се Уилсън.

Андре впери поглед в него.

- Ще я получа утре.

Последва неловко мълчание, по време на което тримата стояха и се зяпаха. Уилсън не искаше да казва нищо, което би могло да проточи разговора.

Накрая Бартън посочи вратата.

- Андре, ще се видим след около час в залата за инструктаж. Какво ще кажеш?

- Ще ида да потърся Дейвин - каза Андре. - Радвам се, че се запознахме, сър.

Бартън изчака Андре да излезе, след което върна Уилсън в банята и отново затвори вратата. Кабинетът вероятно още се подслушваше. Бартън застана до джакузито, загледан към храсталаците навън. Уилсън вече беше видял колко аналитичен е ученият и предположи, че е изчислил разстоянието до вратата, дебелината на дървото, колко високо говори и колко далеч от тях е бил Андре, когато откри присъствието му.

- Мислите ли, че хлапето е чуло нещо? - попита Уилсън.

- Не съм сигурен.

- Разкажете ми по-подробно за мисията.

- Да, мисията. - Бартън хвърли поглед към вратата и леко сниши глас. - Книга Естир съдържа информация как да пътуваме във времето. Книгата на Исая пък съдържа информация защо трябва да пътуваме във времето. Когато преведох за първи път текста на Естир, осъзнах, че съм направил невероятно откритие. После разкрих връзката с Книга на Исая и оттогава животът ми вече не е същият. - Той отвори вратата, погледна навън, за да се убеди, че в кабинета няма никой, и затвори.

- Книгата на Исая е много могъщ документ. Наистина много. Повече от две години държах всичко в тайна, като през това време разшифровах текста ръчно и работех колкото се може по-бързо.