Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Загледа се в отражението си в огледалото. Откакто беше пристигнал тук, всичко около него приличаше на сън - и в същото време не беше никакъв сън. Едно нещо бе абсолютно сигурно - без омега-програмирането вече щеше да е мъртъв. Явно хвърлянето на жребия с профеcop Оутър се бе оказало едно от най-умните решения в живота му. Ама че ирония.

Мислите му неуверено се насочиха към Хелена, която в момента управляваше самолета, подобно на стрелката на компас, обръщаща се на север. Ролята, която бе изиграла, се оказа доста неочаквана. И въпреки това името Естир - името на добермана - го изпълваше с увереност, че всичко става точно така, както трябва.

Намръщи се. Твърденията на Хелена за някаква телепатична връзка с него бяха наистина странни. Беше му казала, че виденията ѝ започнали преди два месеца, а той бе тук от по-малко от три дни. Но той ѝ вярваше въпреки противоречията - просто ѝ вярваше. Всичко около Хелена, особено външността ѝ, му казваше, че тя говори истината. На лицето му заигра усмивка, когато си спомни как ченето ѝ увисна, когато я предупреди да не се блъсне в някоя нефтена платформа. Нямаше подобна опасност - автопилотът бе включен и бе на практика невъзможно да се разбият.

Доколкото беше успял да я опознае, Хелена определено бе най-решителната жена, която бе срещал - а това означаваше доста, като се имаше предвид как се държаха жени като Джени Джоунс и Карин Търнбери. Вбесяващо - може би това бе най-доброто описание за тях. А това, че Хелена мъкнеше онзи пистолет, беше... ами, най-малкото стряскащо.

Замисли се как би могла да се появи подобна телепатична връзка. Възможно бе възстановяването му на молекулярно ниво да го бе направило по-податлив на телепатия - или пък омега-програмирането бе задействало нещо неподозирано. И двете обяснения изглеждаха приемливи. Но в действителност той нямаше абсолютно никаква представа - всичко се свеждаше единствено до предположения. Възможно ли бе Бартън да е знаел, че всичко това ще се случи? Възможно ли бе всичко тук, в света, в който се намираше Уилсън, да е било предопределено от свитъците от Мъртво море?

Разрови спомените си в търсене на отговори...

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“,

сграла „Меркурий“, етаж 2

11 май 2081

11:14

12 дни преди опитното прехвърляне

Бартън седеше зад бюрото си под емблемата на „Ентърпрайз Корпорейшън“, която гордо висеше на стената зад него. Всичко в помещението беше образец на съвършения ред - струпани на идеални купчинки цифрови документи, равномерно разпределени върху писалището лазерни маркери. Килимът на пода бе изсмукан на равни прави ивици; прозорците и масите бяха лъснати до блясък, също като обувките на Бартън. Дори растенията в кабинета бяха с еднакви размери и изглеждаха еднакво здрави. Това всъщност бе малко смущаващо, тъй като човек оставаше с впечатлението, че ако докосне каквото и да било, ще наруши идеалното равновесие.

- Кажете ми какво мислите - рече Бартън.

Уилсън реши, че е най-добре да не казва истината.

Това бе втората им среща. Първата бе продължила цели шест часа. В резултат Уилсън не бе мигнал през остатъка от нощта, а се беше тревожил и премислял всичко казано и направено.

- Както сам се досещате, информацията е твърде много, за да бъде абсорбирана цялата - отвърна Уилсън. Изглеждаше малко уморен. Погледът му се спря върху великолепната стъклена сфера, два пъти по-малка от топка за баскетбол, поставена върху помощното бюро. Знаеше, че не бива да я докосва, но любопитството надделя; без да обръща внимание на задръжките си, той я взе и я огледа, сякаш бе някаква дрънкулка.

- По-внимателно с това, ако обичате - каза Бартън и се надигна на стола си, сякаш се канеше да скочи напред и да хване сферата, ако полети към земята.

Уилсън се вгледа по-внимателно в сферата. Едва сега забеляза хилядите малки дъги, проблясващи в кристала. Беше изумително, сякаш сферата беше заредена с някаква вълшебна енергия.

- Това е награда „Дюпон“. Спечелих я за...

- Изобретяването на озонния усилвател - довърши Уилсън.

- Откъде знаете? - рязко попита Бартън.

Уилсън се усмихна.

- Най-обикновена гениалност.

- Малко хора знаят това.

След като се увери, че е измъчил достатъчно Бартън, Уилсън внимателно постави крехката сфера върху стойката ѝ и посочи финия калиграфски надпис, гравиран в кристала.

- Тук си пише: Озонен усилвател. Малко сте нервен, а?

- Съжалявам - смутено рече Бартън. - Просто снощи, когато прочетохте еврейските текстове... ами, започнах да се питам...