Кристофър Райд - Честотата на Шуман

След малко размисъл Уилсън се бе досетил откъде може да чете древните текстове. Преди три седмици беше прелистил книгата „Система за номериране на Стронг“, представляваща показалец на Библията на крал Джеймс. Показалецът бе нещо като речник, използван за превод на древни документи на английски: изброяваха се по азбучен ред всички думи, при това бяха номерирани - откъдето и наименованието „система за номериране“. По-важното бе, че показалецът представяше подробни детайли върху еврейски, арамейски и гръцки текстове, от които бяха заети думите, в това число начина на изписване на отделните символи. Явно Уилсън неволно беше поел информацията, при това изумително подробно - и омега-програмирането несъмнено играеше основна роля в това.

- Как го направихте? - попита Бартън.

- Кое?

- Как прочетохте свитъците?

- Вече ви казах - не съм ги прочел. Безумно е да се мисли, че мога да го направя.

Бартън се потърка по брадичката.

- Това бяха три изумителни попадения.

- Кога ще получа договора? - смени темата Уилсън. С Бартън бяха уговорили финансовите подробности и Уилсън искаше да види споразумението черно на бяло, за да е сигурен, че предложението е истинско.

Бартън си погледна часовника.

- Ще бъде готов днес следобед.

Разговорът продължи още десетина минути, през които Бартън разкри какво ще се случи.

- Ще се срещнете с лидерите на Меркуриевия екип. Тактиците. Те са учените, които ще ви пратят на пътешествие във времето.

От таблета на Бартън се чу тих звън. Той пое рязко дъх и незабавно стана. С безизразна физиономия доближи пръст до устните си и даде знак на Уилсън да го последва до вратата, водеща към стилна баня, цялата в черен мрамор и полирано дърво, с огромно джакузи, гледащо към горите навън.

Уилсън го последва колебливо.

Бартън тихо затвори вратата.

- Звуковият сигнал ми съобщава, че кабинетът ми е под наблюдение. Някой се опитва да подслушва разговора ни.

- Значи имате тайни от всички, а? - снизходително отбеляза Уилсън.

- В баните няма шпиониращи устройства.

- Това е добре. - Уилсън кимна към тоалетната чиния от черен порцелан. - Уединението не бива да се нарушава дори в „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Барт се облегна на умивалника.

- Уилсън, мисля, че е важно да сме откровени един с друг. - Изглеждаше напрегнат, което бе доста нетипично за него. - Всъщност именно тук нещата започват да стават малко по-сложни.

- Нима това е възможно? - разсмя се Уилсън. Винаги се смееше, когато бе нервен. - Какво може да бъде по-шантаво от онова, което вече ми показахте? Не всеки ден човек може да научи, че свитъците от Мъртво море съдържат планове за пътуване във времето.

Бартън пак се потърка по брадичката.

- Учените, с които ще се срещнете, Меркуриевият екип, всъщност не знаят какво става. Те си мислят, че ще ви изпратя напред във времето, при това само няколко минути напред.

Уилсън се разтревожи.

- Охо...

- Но планът не е такъв, ако стигнем до споразумение.

Уилсън седна на капака на тоалетната чиния.

- И какъв по-точно е планът?

Безупречно облеченият учен го погледна право в очите. Отново се бе превърнал в образец на хладнокръвната самоувереност.

- Да ви изпратим назад във времето.

Уилсън мислено се усмихна. Подходът на Бартън беше доста по-приятен от пиянските дрънканици на професор Оутър. Все пак, просто за всеки случай, попита:

- Трезвен сте, нали?

Бартън сви устни.

- Май не разбирате сериозността на това, което ви казвам.

- Да оставим глупавите шеги - каза Уилсън. - Съгласен съм, че трябва да сме честни един с друг. Просто ми кажете истината - за какво наистина става дума?

Бартън потърка брадичката си по онзи начин, по който го правеше всеки път, когато се канеше да каже нещо важно.

- Възнамерявам да ви изпратя седемдесет и пет години назад в миналото.

Уилсън усети как неволно потръпва, но успя да скрие вълнението си, облегна се назад върху тоалетната чиния и сплете пръсти зад тила си.

- Да предположим за момент, че можете да ме пратите назад във времето - нещо, в което сериозно се съмнявам. И как точно предлагате да си получа парите... щом дори вие още няма да сте се родили по онова време?

- Накрая ще ви върнем в настоящето - също толкова спокойно отвърна Бартън. - Ще си получите парите от мен. Половината сега, другата половина после. - Замълча за момент. - Не очаквам да се съгласите незабавно. Концептуално това е много трудно за разбиране. Много добре го осъзнавам. Аз самият имам проблем с разбирането.