Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- И аз съм онзи Надзирател? - попита той с тон, който загатваше колко абсурдно му звучи това.

- Да, Уилсън, мисля, че може би сте.

Това „може би“ направи впечатление на Уилсън. Той внимателно разгледа възможностите. Първо: Бартън е напълно побъркан. Второ: „Ентърпрайз Корпорейшън“ все пак се интересува от омега-програмирането, но това вече му изглеждаше малко вероятно. Трето: професор Оутър бе разбъркал мозъка му и всичко това беше някаква шантава, но интересна илюзия. И накрая четвърто: всичко, казано от Бартън, е самата истина. Замисли се за момент. Най-плашещият сценарий беше последният.

- Да преразгледаме договора - предложи Уилсън. Време беше да вдигне мизата, за да види как ще реагира Бартън. - Нали помните онзи Рембранд на третия етаж? Спящото бебе с майка му. Искам да го включите към всичко останало.

Някъде над Мексиканския залив

„Сааб 340"

27 ноември 2012

07:55

Мисия Исая - ден трети

Внезапно раздрусване рязко върна Уилсън в реалността.

Той си сложи слънчевите очила, излезе от тоалетната и тръгна към пилотската кабина. Турбулентността като че ли се беше засилила значително. Докато залиташе по пътеката, потупа Естир по главата и продължи към малката врата. Кучето изглеждаше доста щастливо при дадените обстоятелства, сякаш изобщо не го интересуваше какво става.

Изгряващото слънце беше изчезнало от хоризонта и на негово място се бе настанил мрачен купест облак. Времето се беше променило много бързо. Хелена стискаше щурвала така силно, че кокалчетата ѝ бяха побелели от напрежението, докато пилотираше самолета към гигантската буря. С мъка овладяваше машината.

Уилсън се провря покрай нея и се настани на лявата седалка.

- Крайно време беше! - извика Хелена.

Уилсън си сложи колана.

- Очертава се веселба. - Самолетът подскачаше: снишаваше се и се издигаше с по трийсетина метра.

- Вече си мислех, че няма да се върнеш!

Понякога височината им беше толкова ниска, че Уилсън различаваше разпенените гребени на вълните, които ставаха все по-големи.

- Май е по-добре аз да поема управлението - рече той иронично. - В края на краищата нямаш разрешително за пилот.

Хелена му хвърли изпепеляващ поглед.

- Тази буря се появи изневиделица! Беше невъзможно да държа постоянен курс. А ти идваш и се правиш на интересен.

- Направо си изкарала акъла на Естир. Виж я, горкото куче. - Уилсън плавно пое управлението и самолетът бързо набра височина.

Хелена не можеше да разбере какво прави Уилсън. Вече повече от четирийсет минути беше летяла на височина под сто метра.

- Какво стана с радара? Не трябваше ли да стоим под него?

- Вече сме далеч от всичко. - Уилсън погледна таблото. - Тук няма никакви радари, можеш да си сигурна.

- Знаеш ли колко е натоварващо да летиш така ниско?

- Справи се отлично.

Хелена вдигна пистолета и опря дулото в дясното слепоочие на Уилсън.

- Време е да отговориш на въпросите ми! - От натиска главата му се килна настрани.

- Не мислиш ли, че има и по-добри начини да поговорим? - отвърна той.

- Отсега нататък аз ще задавам въпросите, а ти ще отговаряш! Например - кой си ти, по дяволите? И какво правим?

Уилсън посочи зловещата купеста облачност пред тях.

- Ако случайно не си разбрала, тази буря е опасна. Много опасна. Във време като това могат да се образуват големи въздушни ями. - Сякаш по даден знак огромна светкавица удари повърхността на океана и кабината се озари от ослепителна светлина. - Ще разкарам самолета оттук, става ли?

- Няма да ти позволя да сменяш темата.

С все така опрян в слепоочието пистолет Уилсън зави надясно - на запад, където небето бе по-чисто; друсането постепенно намаля. Уилсън си даваше сметка, че промяната на курса ще се отрази критично върху запасите им от гориво.

- Виж, много добре разбирам как се чувстваш - каза той.

- Искам отговори! Не ме карай да направя някоя глупост!

- Ще те попитам направо - значи не смяташ, че да опираш пистолет в главата ми е глупост, така ли?

Уилсън вече си имаше достатъчно неприятности - намираше се на повече от хиляда километра от целта си, горивото беше проблем и все още не беше разбрал как точно се работи с навигационния компютър. Полицията в Хюстън го преследваше незнайно защо и само преди два дни беше попаднал в автомобилна катастрофа, която едва не го размаза. Беше му дошло до гуша и той гневно перна цевта на пистолета.

- Ако ме застреляш, кой ще спусне самолета... ти ли?