Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Може би трябва да поговорим за това - рече Уилсън.

Лешниковите очи на Бартън бяха напълно спокойни.

- Това наистина не е важно за мен. Но ще ви кажа нещо - каквото и да сте направили, за да увеличите изкуствено интелигентността си, това се е отразило върху мозъчната ви дейност. Вашата ЕЕГ показа засилени алфа- и бета-вълни около темпоралните ви лобове. Това е проблем и за двама ни. Виждал съм подобен феномен само веднъж, а и двамата знаем, че церебралното програмиране е незаконно. Така че нека не го обсъждаме.

Уилсън го гледаше потресен.

Главният учен на „Ентърпрайз Корпорейшън“ отново погледна спокойно таблета си.

- Ако искаме да продължим със следващата фаза на мисията, което е личното ми желание, ще трябва да работим заедно. Отсега нататък не можете да се мотаете сам и да четете староеврейски текстове. Възможно е да ви наблюдават. Затова ще ви помоля за в бъдеще да се опитате да се правите на малко по-глуповат, отколкото сте. Можете ли да го направите заради мен?

- Мисля, че да - малко притеснено отвърна Уилсън. Бартън сякаш винаги беше с една крачка напред.

- Приключихте ли тук? - попита ученият.

Уилсън погледна останалите пергаменти от Книга на Исая. Те трябваше да почакат друг удобен момент.

- Да, приключих.

- Добре.

- Мога ли да ви питам нещо? - каза Уилсън, докато вървяха към изхода.

- Разбира се.

- Как дешифрирахте свитъците?

Бартън погледна таблета си.

- Какво ще кажете да поговорим навън? Вечерта е прекрасна. Тук е твърде рисковано да се обсъждат подобни неща.

В асансьора мълчаха.

Когато вратата се отвори, Бартън махна небрежно на охранителя. Минаха през ярко осветеното мраморно фоайе и излязоха в нощта.

- Обожавам това време на годината - каза Бартън. - Приятно и топло.

Тръгнаха по пътеката към разположените на тераси градини зад сградата. Въздухът не помръдваше и ярките звезди сияеха в абаносовото небе. Накрая Бартън наруши мълчанието.

- Чували ли сте някога за Медния свитък от Кумран?

Уилсън поклати глава.

- Трябва ли да съм чувал?

Бартън се потърка по брадичката.

- Медният свитък е неразделна част от ставащото тук. Бил открит в пещера номер три на двайсети март хиляда деветстотин петдесет и втора, заедно с други пергаменти. Той наистина е изработен от мед и е единствен по рода си, нещо изключително необичайно. Отначало учените смятали, че е някаква карта на съкровище. Текстовете по него описват местоположението на десетки подземни скривалища, в които се предполагало, че се пазят ценностите от Иерусалим- ския храм. Смята се, че това били най-великолепните богатства в еврейския свят. Има списъци на хиляди изделия от злато, сребро и скъпоценни камъни. Според преданието съкровището било скрито след като легионите на Веспасиан обсадили Йерусалим през март седемдесета година. Споменах за това в деня, в който се срещнахме.

- Помня.

- Интересното обаче е, че Медният свитък така и не довел до никакво съкровище. Абсолютно никакво. И си остава загадка през последните сто години. Причината за това е, че той всъщност не е никаква карта. Именно в него открих алгоритмите - гигабитово кодиране, представете си, - които разкриват тайните на Книга Естир и Книгата на Исая.

- Никой друг ли не знае? - попита Уилсън.

- Никой. Всички си мислят, че свитъкът е просто карта на съкровище; карта, която не води никъде. А в същото време той е източникът на гигабитовото кодиране. Всички си мислят, че съм дешифрирал алгоритъма сам. Вярно е, умен съм, но не чак толкова. Никой не може да се справи сам.

- Защо изобщо сте обърнали внимание на Медния свитък?

- Заехме го от Археологическия музей на Аман за временна изложба във фоайето на централния ни офис - каза Бартън. - Свитъкът е великолепен артефакт. Старателно полирана тръба от мед. Великолепен. - Вдигна глава към нощното небе. Погледът му се спря върху Полярната звезда, която сияеше ярко ниско над хоризонта. - Тогава докоснах свитъка за първи път. - Бартън протегна показалец, сякаш го правеше и сега. - И разбрах. - Погледна Уилсън в мрака. - Просто разбрах.

- Мога ли да видя списъка? — попита Уилсън.

Бартън поклати глава.

- Не. Мисля, че не бива.

Уилсън сложи ръка на рамото му.

- Не знам защо, но имам чувството, че трябва да го видя.

Джунглите на Източно Мексико

120 км западно от Канкун

27 ноември 2012

12:20

Мисия Исая - ден трети

Изпод седалката изведнъж се разнесе телефонен звън. Изненадан, Уилсън погледна надолу. В краката му светеше малък сателитен телефон и продължаваше да звъни пронизително.