Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Та аз дори не знам накъде отиваме! - възрази тя.

Уилсън погледна към слънцето.

- Просто продължавай напред. Рано или късно ще излезем на шосе. След това продължи към Канкун. Намира се само на няколко часа път.

- Искаш да отидем в Канкун?! - слиса се Хелена. Помисли си за грандхотелите и белите плажове. - Откъде знаеш дали Висблат не те чака там?

- Той очаква да му се обадя. Долових го в гласа му.

Все още не бе имал възможност дори да се запита откъде Висблат би могъл да знае за мисия Исая.

- Мен ако питаш, като едното нищо в момента ни следи по джипиеса на телефона - изсумтя Хелена.

Права беше. Така че Уилсън изхвърли апарата в джунглата. Но не и преди да запомни телефонния номер на Висблат. Както казваше Бартън - няма смисъл да изключваш никоя възможност.

Калифорния, Америка

Сграда „Меркурий",

субниво А5 - лаборатория

15 май 2081

23:10

8 дни преди опитното прехвърляне

Андре беше страшно горд с новата си лабораторна престилка. За него тя бе признание за силния му интелект, а сега и за успех в кариерата. Беше сам в лабораторията и стоеше до проводниковата банка, част на колайдера и имплодера. Дейвин си беше легнал преди часове и бе оставил на Андре списък от двайсет задачи, които трябваше да се свършат до сутринта.

Подковообразната проводникова банка, която бръмчеше непрекъснато, бе огромно устройство, дълго десет и високо три метра. Десетки бели фиброоптични индикатори на предния панел примигваха в идеална последователност.

Андре тъкмо бе приключил с фината настройка на освобождаващия механизъм - критичната точка, в която проводниците увеличаваха мощността си до максимум, за да разградят всичко в транспортната капсула. Сега механизмът работеше идеално. Леко намръщен, младежът отметна в таблета си поредната изпълнена задача.

Помещението беше правоъгълно, с площ около половин футболно игрище. Куполообразният черен таван се издигаше на височина три етажа при стените и бе два пъти по-висок в центъра. При евентуален катастрофален инцидент - експлозия или нещо подобно - хидравличните системи можеха да накарат помещението да се свие и по този начин да поеме енергия, еквивалентна на отделената при ядрен взрив с мощност четири мегатона. Това бе истинско чудо на строителното инженерство.

Лабораторията бе независима от останалата сграда, имаше собствена вентилационна система и захранване и несъмнено бе най-сложният опитен полигон, създаван някога. Покрай цялата западна страна на помещението минаваше дебела стена от бронирано стъкло. Зад нея имаше различни командни и наблюдателни площадки, които в този час пустееха. Помещението имаше четири аварийни изхода, разположени един срещу друг.

По пода бяха пръснати всички компоненти на машината на времето, описани в чертежите от свитъците от Мъртво море. По-малко от половината бяха инсталирани.

Най-неочаквано нечия ръка докосна Андре по рамото и той отскочи, сякаш беше получил токов удар.

- Спокойно, момче - каза Джаспър Тредуел. - Аз съм. - Беше със сив италиански костюм на тънко райе и червена копринена вратовръзка. На ревера му бе забоден червен карамфил.

- Изплашихте ме до смърт! - изпъшка Андре и се огледа нервно за спътници на Джаспър, но той беше сам. - Какво правите тук, господин Тредуел? Не би трябвало да сте в транспортната зона. - До завършването на окончателния опит достъп тук имаха единствено членовете на Меркуриевия екип.

- Не се безпокой за мен - каза Джаспър. - Ти си този, който нарушава правилата.

И тръгна с черните си кожени обувки по белия под.

- Не съм нарушил никакви правила — засегна се Андре.

- Аз пък съм на друго мнение.

В сърцето на момчето се прокрадна съмнение.

- Защо, какво съм направил?

- Не спазваш своята част от уговорката.

- Но аз направих всичко, което поискахте! Аз...

Джаспър смени темата.

- Това ли е машината на времето? - И кимна към тънещия в полумрак район в центъра на лабораторията. Там имаше яйцевидно съоръжение, два пъти по-високо от човешки ръст и покрито с платно.

- Да, това е сферата на имплодера - каза Андре. - Изработена е от чист кристал. Екипът е работил по нея повече от половин година. Изумителна е. Няма начин да я бяхме проектирали сами без схемите от Книга Естир.

- А онова там какво е? - Джаспър кимна към титано- вите обръчи на пода.

- Намотки на инфлатора. Те се въртят около сферата на имплодера. Вкарваме в тях два петавата електричество и те пораждат слабото магнитно поле, което държи електроните вътре в капсулата. След това правим така нареченото Z-притискане. — Андре допря стиснатите си юмруци. - Материята в капсулата се свива, за да достигне планкови температури, и принуждава атомните ядра да се сблъскат и протоните и неутроните им да се разпаднат на фрагменти, известни като „кварк-глуонна плазма“. В резултат температурата се покачва до над десет трилиона градуса. Точно такива са били условията една микросекунда преди Големия взрив.