Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Андре, трябва да запомниш, че съм най-добрият ти приятел тук.

- Зная това, сър. Наистина.

- А сега се стегни. - Джаспър хвърли поглед към транспортната капсула. - Правилно направи, че ми каза. Книгата на Исая значи? В нея трябва да има нещо важно. Андре, искам да знам какво е то. Нямаме много време.

- До прехвърлянето остават само още осем дни - каза Андре.

- Именно. Уведоми ме веднага щом научиш нещо.

- Има обаче един проблем. Времето е недостатъчно за цялата работа, с която съм натоварен. А като се добави и това... просто не знам. - Това беше начинът на Андре да попита: „А какво ще получа в замяна?“

Джаспър се усмихна лукаво.

- Ако Бартън бъде хванат да върши нещо, което не е в интерес на компанията, ще го изритаме. Меркуриевият екип ще остане без лидер. Ще имаш добри позиции, Андре. И с моята помощ... кой знае? - Типично политически отговор, намекващ какво ли не, без да го ангажира с нищо.

Карин гледаше как Джаспър върви към изхода. За нейно изумление, когато остана сам, Андре направи няколко танцови стъпки и вдигна победоносно юмрук, сякаш току-що бе отбелязал гол за Световната купа.

Ставаше нещо странно и Карин бе твърдо решена да разбере какво е то.

Канкун, Мексико

Хотел „Американа"

27 ноември 2012

16:16

Мисия Исая - ден трети

С писък на спирачки покритият с кал джип спря в много по-различна среда от тропическата джунгла и черния път, по който бе пътувал доскоро. От двете страни на безупречно чистата алея на хотел „Американа“ бяха засадени петунии и невени - цъфнали, с плътни наситени цветове, образуващи сложни шарки по просторната градина.

Портиер с бял костюм за сафари със златни копчета и корков шлем изтича да отвори вратата на шофьора. Хелена слезе и му махна да не се приближава.

- Вътре има куче. Внимавайте. Хапе - каза тя. Лицето ѝ бе насинено, а дрехите ѝ бяха изпокъсани и мръсни.

Портиерът погледна добермана, който го гледаше с оголени зъби през стъклото, и на лицето му се изписа ужас. Хелена му даде банкнота от двайсет долара за компенсация и каза:

- Не отваряйте вратата. След малко се връщам.

Откъм морето подухваше влажен бриз, но температурата си оставаше неприятно висока. Хелена беше избрала хотел „Американа“, защото бе отсядала два пъти тук - веднъж с баща си и неотдавна при една тайна среща с Йенсен Хемингуей. Изкачи познатите мраморни стъпала към рецепцията - всичко беше точно такова, каквото го помнеше. Почувства се добре, че е тук. Уилсън остана да спи на задната седалка на колата - раните и друсането по пътя си бяха взели своето. Хелена се надяваше да намери сигурно място за почивка, преди да го събуди.

Хотелът беше огромен и великолепен - високи бели колони, поддържащи широк островръх покрив, кристално чисти плувни басейни. Навсякъде растяха палми. Следобедното слънце осветяваше фоайето и хвърляше дълги сенки по полирания паркет. Вентилатори на тавана раздвижваха въздуха. Отнякъде долиташе тиха музика.

Хелена вървеше напред с елегантно поклащане на бедрата, като криеше факта, че много добре си дава сметка за външния си вид. Дрехите ѝ бяха изпоцапани с кръв, която бе станала тъмнокафява, а ризата ѝ бе вързана отпред. Всички копчета липсваха.

Зад рецепцията стояха двама мъже с еднакви хавайски ризи на зелени и жълти шарки. Хелена незабавно позна единия - Сантос Родригес, управителя на хотела. Мургавият мъж изглеждаше изискано дори в това крещящо облекло и бръснатата му глава блестеше на следобедното слънце като гостоприемен фар. Хелена винаги го бе намирала за много забавен - привлекателен, пълен с енергия и стил. Петдесетгодишният открит гей управляваше хотел „Американа“ като фино настроена машина. Никой не смееше да му противоречи и всичко се изпълняваше точно по начина, по който кажеше.

Хелена застана пред него.

- Сантос, радвам се да те видя.

Той я погледна, но не я позна веднага.

- С какво мога да ви помогна, мадам? - Макар да беше мексиканец по произход, бе получил образованието си в Англия и акцентът му бе стопроцентово оксфордски.

Хелена прибра косата си зад дясното си ухо, за да разкрие повече от лицето си, и се опита да се усмихне.

- Аз съм. Хелена Каприарти.

Сантос се сащиса, когато позна характерния начин, по който оправяше косата си.

- Мадам Хелена! Какво е станало с вас, мила моя? - И моментално изхвърча иззад рецепцията. - Заповядайте, седнете. - Поведе я към фотьойлите в салона. - Какво желаете! За вас всичко! - Обърна се към помощника си на рецепцията. - Донеси на мадам чаша вода. И малко лед за синината. Бързо!