Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- В каква беля си се забъркала?

- Не ме грози никаква опасност. Вече не.

- Хулия не е на себе си от тревога!

- Моля те, татко, просто ми прати парите и всичко ще е наред. - Тя закри микрофона с длан. - Сантос. Кажи ми номера на банковата си сметка. - Той бързо написа номера на листче, подаде ѝ го и Хелена го продиктува на баща си. - Изпрати парите от сметка, която не може да се проследи - добави тя. Знаеше, че Лорънс лесно може да уреди подобни неща - баща ѝ непрекъснато прехвърляше пари под масата при големи сделки.

Молбата ѝ го разтревожи още повече.

- Хелена, моля те, нека дойда да те прибера.

- Добре съм, татко - твърдо отговори тя.

Известно време спориха дали той да не дойде в Мексико.

- Ако дойдеш да ме търсиш, ще изчезна - заяви накрая Хелена. - Наистина. Не ми е нужна подобна помощ.

- Май нямам избор - примирено въздъхна Лорънс.

- Благодаря, татко. Наистина ти благодаря.

Почернял от слънцето мъж на средна възраст и с очила приближи забързано рецепцията. Беше с къси панталони и носеше малка черна чанта. Устните на Сантос оформиха думата „доктор“ и Хелена кимна, че е разбрала.

- Съжалявам, че те разтревожих - каза на баща си. - В безопасност съм. Много скоро ще ти обясня всичко. Ще ти се обадя най-късно утре. Всичко ще е наред. Ще видиш.

- Само ми кажи истината - каза Лорънс. - Наистина ли всичко е наред?

Хелена си помисли за лежащия в джипа Уилсън и каза:

- Ще се оправя.

И прекъсна връзката.

Хюстън, Тексас

Кула Каприарти, етаж 22

27 ноември 2012

16:31

Високите затъмнени стъкла, заемащи дългата двайсет метра стена, откриваха изглед към деловия център на Хюстън. Беше слънчев следобед и в небето нямаше нито едно облаче.

Офисът на Лорънс се намираше на най-горния етаж на собствената му сграда. Той се облегна в креслото си и се загледа в банковия номер, записан върху жълтото листче. Реши, че парите не са за откуп. Не бяха достатъчно. Определено. Хелена звучеше уверено - най-малко обаждането не беше направено по принуда. Най-много го тревожеше усещането ѝ за реалност. Дали не беше изгубила ума си?

- Стела, ела тук! - извика Лорънс.

Стройна привлекателна жена в червен костюм незабавно се появи в кабинета, сякаш очакваше да бъде извикана. Стела, личната секретарка на Лорънс, беше малко над трийсет. Гъстата ѝ кафява коса се спускаше до раменете, чертите ѝ бяха правилни и пропорционални. Бе коварна и с бърз ум и когато трябваше да се свърши нещо, се проявяваше като истинска вълшебница. Можеше да направи и невъзможното.

Държеше бележник и химикалка.

- Да, господине?

Лорънс ѝ подаде жълтото листче.

- Намери името на фирмата, чиято е тази банкова сметка.

Тя погледна внимателно номера.

- Няма проблем.

- Мисля, че е в Мексико.

- За кога ви трябват резултатите?

Лорънс я погледна в очите.

- За вчера. После се свържи с Уорън Луис и му кажи, че искам след един час самолетът ми да е готов. Важно е, Стела. Свързано е с Хелена. Ще я намеря и ще я върна у дома, където ѝ е мястото.

- Нещо друго? - делово попита тя.

- Това е всичко.

Преди Лорънс да успее да вдигне очи, Стела беше изчезнала.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън",

Хранилище G2

16 май 2081

09:25

7 дни преди опитното прехвърляне

Тесният склад миришеше на прах. Единственото осветление се осигуряваше от гола крушка, висяща от тавана. Покрай стените бяха наредени стотици кашони с избледнели баркодове. Лентите, намиращи се в много от тях, бяха чупливи и с изръфани ръбове. Бартън тършуваше в дъното на помещението. Накрая вдигна от пода дървено сандъче, постави го върху един кашон и отключи капака с малко ключе.

В сандъчето се намираше Медният свитък от Кумран.

Артефактът хвърляше наситени златни отблясъци. Само при вида му на Уилсън му прималя. Свитъкът приличаше на щафета - плътна метална тръба с дължина двайсетина сантиметра.

- Изумителен е, нали? - каза Бартън.

- Мога ли да го взема? - попита Уилсън.

Бартън кимна и Уилсън внимателно вдигна блестящия предмет от кадифената му подложка. Беше доста тежък, много повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

- Великолепно изделие - каза Бартън. Двамата се загледаха в артефакта като жени, възхищаващи се на новородено. - Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че на повърхността му няма нито една спойка или шев. Бил е изкован като едно цяло. Екип археолози от Харвард го открил под цял метър пръст, положен в груб керамичен съд. Находката им се състояла от две части - външна медна обвивка, в която бил скрит самият свитък. Външната обвивка била направена от три листа мед с чистота деветдесет и девет процента и размери трийсет на осемдесет сантиметра, увити около свитъка като станиол. За съжаление те били толкова силно окислени, че споровете дали да развият свитъка продължили цяла година. След множество дискусии, измервания, рентгенови снимки и дебати било взето решение външната обвивка да бъде разрязана на двайсет и три ивици. Находката била отнесена в Манчестър Колидж в Англия, където листата били срязани и свалени.