Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Винаги ли е толкова дружелюбен?

- Смятайте се за щастливец. Джаспър се държа с вас по-добре, отколкото с повечето. Не обича непознати. - Замълча за момент. - Мисля, че знае защо сме тук.

- През цялото време държах свитъка зад гърба си - каза Уилсън. - Но той видя празната кутия.

Бартън погледна таблета си.

- Да, забелязах. - Замисли се. - Знаете ли, май Джаспър спомена онова за системата за сигурност, за да ме уплаши.

- Защо ще ви плаши?

- Или ме следи самият той, или знае, че съм я използвал.

Уилсън се изненада.

- Използвали ли сте я?

- Да. За да ви наблюдавам, докато бяхте при свитъците.

- Шпионирали сте ме, така ли?

- Да - без капка срам отвърна Бартън, пресегна се и взе Медния свитък. - Нещата стават все по-трудни за предвиждане. Помните ли онзи звън в кабинета ми вчера, преди да влезем в банята? Написах компютърна програма, която да ме уведомява, когато ме наблюдават отвън. Сега ще изгубя това предимство.

- Не разбирам.

- Джаспър ще затвори всички системи. Наблюдението ще стане невъзможно.

- Така не е ли по-добре?

- Не. Лошо е. Най-голямото ми преимущество беше да знам кога някой ме следи.

- Но кой ви е следил?

- Не съм сигурен. И не мога да рискувам да привличам внимание с опити да разбера. Системата за наблюдение на Дейта-Тран е много сигурна и е нужно съдебно разпореждане за достъп до информационните логове. Сега Джаспър ще поиска точно такова разпореждане. И когато това се случи, ще бъдат въвлечени много хора - нещо, от което определено нямаме нужда. Сега не е време за разследвания.

- Но Джаспър каза, че всичко ще остане вътрешна работа.

- Въпреки това ще бъдат въвлечени много хора.

- Поне ще установите кой ви е шпионирал.

- Да, така е.

Уилсън знаеше, че усеща само частица от напрежението, под което се намираше Бартън. Залогът беше твърде голям.

- Какво ще стане, когато открият, че вие също сте използвали системата?

Бартън се усмихна.

- Ще стоваря вината върху вас, Уилсън. Ще им кажа, че съм ви сметнал за опасност за сигурността.

- Това ще свърши ли работа?

- Определено ще привлече вниманието им. - Бартън прибра Медния свитък в кутията и я заключи. - Както казах, нещата стават все по-сложни. Отсега нататък трябва да сме по-внимателни. Важно е да оставаме поне една крачка пред другите.

Канкун, Мексико

Хотел „Американа“

27 ноември 2012

21:37

Мисия Исая - ден трети

Номер 39 беше отделна вила с две спални, градина, беседка и тъмносин плувен басейн. Всяка стая беше с окачен вентилатор и полиран паркет. Декорът беше мексикански, с преобладаващо жълто и охра. Прозорците в дневната и главната спалня осигуряваха панорамен изглед на север към яхтклуба на хотела. Условията горе-долу отговаряха на онова, което човек може да очаква срещу 1300 долара на нощ.

Седнала на леглото до Уилсън, Хелена се извърна, когато той започна да отваря очи. „Защо се появи в живота ми?“ - помисли си тя. Задаваше си отново и отново този въпрос през последните десет минути. Докато го гледаше как спи, внимателно изучаваше лицето му, косата и ръцете - в опит да разбере що за човек е той.

Уилсън се опита да се надигне, но острата болка в десния крак го спря. Той докосна бедрото си и изохка.

- Няма нищо - нежно каза Хелена. - Добре си.

- Господи! - изстена той. - Адски боли!

Хелена доизбърса косата си.

- Докторът почисти раната и смени превръзката. Предписа ти антибиотици. На масата са. Куршумът е излязъл. - Беше с бял хавлиен халат. - Разтревожих се за теб, когато те внесохме вътре. Лицето ти... Трябва да му сложим още лед. - Намръщи се съчувствено и докосна подутата му скула.

Уилсън се дръпна смутено.

- Нищо ми няма.

- Докторът казва, че си извадил късмет, че куршумът не е засегнал костта.

Превръзката на бедрото беше стегната и кракът на Уилсън бе изтръпнал, но във въздуха се носеше миризмата на храна, която бързо го накара да забрави за раната.

- Гладен ли си? - попита тя.

Уилсън се усмихна.

- Наистина ми четеш мислите.

- Стой тук. Сега се връщам - каза тя и излезе.

Вилата беше просторна, голямото легло - топло и удобно. Зад високата стъклена стена припламваха червени и зелени светлини на абаносов фон - яхтите, поклащащи се на пристана. Уилсън никога не беше виждал по-хубава хотелска стая.

Хелена се върна с голяма количка, отрупана с всевъзможни ястия - всичко от лазаня до нази горенг. Веднага щом храната се озова в обсега му, Уилсън лапна парче пилешко, глътна го недосдъвкано и захапа едно хлебче.