Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Бартън докосна свитъка с показалец.

- И вътре открили това. Екипът, който махнал обвивката, бил толкова изненадан от откритието си, че свитъкът бил пазен в тайна почти шейсет години, през които учените напразно издирвали съкровището от Иерусалимския храм. Интересното е, че текстът върху листата от медната обвивка е същият като този тук, но поради окисляването бил абсолютно нечетлив, докато листата не били нарязани и разгънати.

Уилсън завъртя свитъка в ръце. Малките релефни букви бяха като Брайлово писмо под пръстите му. Той долови нещо странно и приближи свитъка до ухото си.

- Чувате ли този звук? - Той замълча за момент. - Струва ми се, че вибрира!

Бартън се усмихна; беше се надявал да чуе това от Уилсън.

- Да. Медният свитък е изкован но такъв начин, че осцилира като кристал. Той всъщност е изработен не от чиста мед, а от сплав, с малко количество титан и никел. В резултат се получава вибрация с честота точно шест и половина херца. Интересното е, че именно тези вибрации ме накараха да обърна по-голямо внимание на свитъка. Радвам се, че и вие ги забелязахте.

Уилсън огледа свитъка. Рязката светлина от голата крушка по никакъв начин не намаляваше красотата му. Гигабитовото криптиране, което отключваше тайните на Книга Естир и Книга на Исая, се намираше в ръцете му.

- Не всички усещат вибрацията - каза Бартън.

Колкото по-силно стискаше свитъка Уилсън, толкова по-ясно долавяше трептенето.

- Можете ли да го четете? - попита Бартън.

Уилсън присви очи към малките знаци. Изчисти ума си от всички други мисли и се помъчи да преведе.

- „В горите в Долината Ахор. Четирийсет... нещо“. - Спря. - Не мога да прочета всички думи. - Имаше символи, които не беше виждал никога.

Бартън се потърка по брадичката.

- Опитайте.

Уилсън се съсредоточи още повече.

- „Под стъпалата“. Мисля, че пише това. „Вход от изток. Сандък с пари...“ - Още една дума, която не можеше да прочете. - „Да бъде открит?“ Мисля, че е това. „Съдържанието е... седемнайсет таланта“.

- Много добре, Уилсън. Впечатлен съм.

Уилсън погледна текста по-нататък.

- Не мога да разчета много от символите.

- Щях да се изумя, ако можехте - съгласи се Бартън. - Това не е стандартен иврит. Повечето староеврейски текстове са религиозни по характер. Медният свитък обаче е нещо друго. Част от речника му просто отсъства в другите древни документи. Виждате ли, сега си даваме сметка, че Медният свитък е бил изработен след написването на другите свитъци от Мъртво море. В известен смисъл това е напълно логично. Но ако това наистина е вярно, как се е озовал в пещерите? Тази загадка е една от многото причини всички да си мислят, че става дума за фалшификат.

- Не разбирам.

- Пергаментите са били скрити в пещерите от братството Хирбет Кумран през шейсет и осма година, за да бъдат спасени от римляните - обясни Бартън. - Отначало смятахме, че Медният свитък е бил скрит по същото време. Радиовъглеродното датиране на керамичния съд, в който е бил запечатан свитъкът, показва друго. Сега знаем, че Медният свитък е бил скрит там повече от петстотин години по-късно.

Уилсън се опита да смели чутата информация.

- В такъв случай онзи, който го е скрил в пещерите, е знаел къде се намират и останалите свитъци.

- Именно. Пергаментите останали скрити за почти две хиляди години. Загадката е защо е бил добавен и Медният свитък, при това петстотин години по-късно? Аз разбрах, че той е свързан по някакъв начин с книгите от Стария завет. По-късно открих, че връзката всъщност е гигабитовото кодиране в него. Ако Медният свитък не беше открит в пещерите на Мъртво море, никога нямаше да установя това.

- Петстотин години. Това са много поколения — рече Уилсън.

- Единственото ми заключение е, че Медният свитък е бил добавен от братството Хирбет Кумран, тъй като единствено те са знаели за пещерите. Това е интересно, защото проучванията ми показват, че братството било смятано за разтурено или избито през шейсет и осма година. Изглежда обаче, че сектата е продължила да съществува и много след инвазията на Веспасиан.

- Това братство съществува ли и днес?

- Не съм сигурен.

- Те ли са създали този свитък?

- И в това не мога да съм сигурен.

Уилсън огледа малкия склад и попита:

- Защо го държите тук? - Пред вратата нямаше дори охрана.

- Никой не подозира, че това е истинският Меден свитък. Поръчах да му направят копие, което сложих в главното фоайе на сградата на „Ентърпрайз Корпорейшън“.