Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Хелена се пльосна във фотьойла.

- Сантос, трябва да ми помогнеш.

Той изглеждаше много загрижен.

- Разбира се, за вас всичко. Какво се е случило?

- Преживях два много лоши дни - въздъхна тя.

- Това е очевидно, мила. - Сантос отново извика на помощника си: - Веднага извикай доктор Уелс. - Обърна се към нея. - Ранена ли сте?

Тя замълча за момент, за да досъчини историята си.

- Бандити ни устроиха засада недалеч от Чичен Ица. Въоръжени. Извадихме невероятен късмет, че успяхме да се отървем живи.

- Боже мой! - Сантос грабна чашата вода от сребърния поднос на келнера и ѝ я подаде. - Ето, пийте. - Взе леда и го уви в чиста кърпичка. - Господин Йенсен с вас ли е?

Тя притисна ледения компрес до лицето си.

- Не, няма го. Но един приятел е в колата отвън. Ранен е.

Никога досега не бе виждала Сантос толкова загрижен.

- Да се обадя ли на полицията?

Хелена поклати глава.

- Сантос, седни. Положението е сложно. - Тя се огледа. Във фоайето не се виждаха други гости. - Трябва незабавно да се обадя на баща си. - Потръпна само при мисълта за това. - Мога ли да ползвам телефон?

Сантос щракна с пръсти.

- Телефон. Веднага! - Помощникът му изчезна в задната стаичка. - Ами приятелят ви? - Управителят посочи към алеята.

- След малко, Сантос. Първо ще ми трябва място, където да отседнем. - Хелена имаше само няколкостотин долара, а не искаше да използва кредитните си карти. Това беше причината да се обади на баща си.

- Ще ви дадем най-добрата вила, която имаме.

- Благодаря. И приятелят ми ще има нужда от лекаря ти. Пребиха го много лошо. - Хелена не каза нищо за огнестрелната рана. Замисли се за миг. - Сантос, колата отвън не е моя. Отмъкнахме я от бандитите, които ни нападнаха. Искам да се отървеш от нея, но без никой да разбере. Мисля, че е взета под наем. Можеш ли да го направиш?

- Сигурна ли сте, че не искате да се обадя на полицията?

На Хелена ѝ се зави свят. В какво се беше забъркала? Кой всъщност бе Уилсън? Що за необичайна съдба се криеше зад събитията около него? Инстинктът ѝ подсказваше да бяга от подобни ситуации - а вместо това тя се опитваше да остане.

- Да се обадя ли в полицията? - отново попита Сантос.

Хелена се върна в реалността и поклати глава.

- Не, недей.

- Мога да уредя отърваването от колата - замислено рече той.

- Ще ти се отплатя. Няма да съжаляваш.

- Не е нужно, Хелена. Просто се радвам, че сте решили да дойдете тук. Можем да изоставим колата тихичко на улицата. Далеч от хотела. Никой няма да направи връзката. Между другото, навремето бях полицай в Англия - добави той. - Цели две години.

Хелена си представи Сантос Родригес, един от най- елегантните мъже, които познаваше, със синя полицейска униформа и с шлем.

- Не знаех - каза тя.

- Да. След като напуснах университета. Но това не беше работа за мен. Много кръв и вътрешности. Но пък видях някои неща, които ме подготвиха за истинския свят.

- Неща като това сега ли?

- Именно. Но ще добавя и още нещо - полицаите изглеждат страхотно в униформа. - И ѝ смигна.

Служителят дотича с безжичен телефон и му го подаде. Сантос на свой ред го подаде на Хелена.

- Кога ни гостувахте за последен път?

Тя набра номера.

- Преди година, ако не се лъжа. Някъде там.

- Сякаш беше вчера, скъпа.

Още след първото позвъняване ѝ вдигнаха.

- Хелена, ти ли си?

- Преди да кажеш каквото и да било, добре съм - побърза да каже тя.

Сантос стана и се отдалечи - разбираше, че Хелена иска да остане сама.

- Не съм на себе си от притеснение, Хелена! - почти викна Лорънс. - От полицията ми казаха, че си отвлякла самолет. Кажи ми, че не е истина!

- Иска ми се да можех, татко.

- Вярно ли е?

- Моля те, татко, имам нужда от помощта ти. Нямам пари и съм в Мексико.

- В Мексико ли?!

- Дълга история.

- Идвам да те взема! Къде си?

- Не, татко. Сама се забърках в това и сама ще се оправям.

Тонът на Лорънс стана гадно снизходителен.

- И как смяташ да го направиш?

- Знам, че изглежда зле, но трябва да ми се довериш. Зная какво правя. - Хелена чудесно си даваше сметка, че баща ѝ ще пристигне на мига, стига да може. Не можеше да рискува подобно нещо. Уилсън беше издирван и тя трябваше да разбере повече, преди да вкара още някого във всичко това. Особено пристрастен към контрола човек като баща ѝ.

- Кажи ми къде си - настоя Лорънс. - Веднага, Хелена!

- Не ми е нужна такава помощ, татко. А само банков трансфер. Двайсет хиляди долара.

От другата страна ѝ отговориха с мълчание.

- Трябва да го направиш. Зная какво правя - опита се да го убеди тя. - Трябва да ми повярваш. Ще ти обясня всичко, когато се видим.