Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Хелена вдигна крак от газта.

Уилсън погледна дисплея и сърцето му прескочи.

- Какво има? - попита Хелена.

- Няма да повярваш кой се обажда.

- Кой?

Телефонът продължи да звъни. Уилсън го обърна с екрана към нея. Хелена прочете:

ВИСБЛАТ (Мобилен)

В съзнанието ѝ се появи образът на грамадния червенокос мъж.

- Явно той е изпратил войниците - заключи тя и потръпна, когато си представи очите му, вперени в нея над проснатото в несвяст тяло на Джордж Уошингтън.

Уилсън беше ужасно смутен. Инстинктът му казваше да изхвърли телефона в джунглата, но той не го послуша. Натисна бутона за приемане на обаждането и долепи телефона до ухото си. Хелена понечи да го спре, но закъсня.

От другата страна на линията се разнесе дълбок глас.

- Оказвате се пълен с изненади, господин Даулинг. - На заден план се чуваше някакво монотонно буботене.

- Командир Висблат, предполагам - отвърна Уилсън.

- Искам да ви поздравя - каза Висблат. - Пожънахте успех в Чичен Ица. - Изсмя се саркастично. - Свършихте страхотна работа... като съсипахте всичко.

Въпросите се тълпяха в главата на Уилсън.

- Но, господин Даулинг, наистина съжалявам за огнестрелната рана - сериозно продължи Висблат. - Това беше грешка. Казах на онези идиоти да не ви нараняват. Те не изпълниха пряката ми заповед.

Уилсън погледна окървавената превръзка на бедрото си и каза:

- Така е, беше страшно неразумно от тяхна страна да ме прострелят. Ще мине време, докато кракът ми се оправи.

Хелена го изгледа сурово и прошепна:

- Висблат е онзи, за когото ти говорих! Той е луд!

Уилсън ѝ направи знак да мълчи и Хелена се подчини, макар и с неохота.

- Дотук с любезностите. Трябва да поговорим - каза Висблат.

- Слушам ви.

- Трябва да работим заедно. Зная за мисия Исая.

Уилсън рязко си пое дъх, но си каза, че мъжът от другата страна едва ли го е чул.

Тонът на Висблат стана по-твърд.

- Нужна ми е помощта ви и не се срамувам да го призная.

- Както вече казах, слушам ви.

- Вторият енергиен портал, онзи в Египет, е бърникан. Ако го отворите, ефектът ще е обратен. Трябва да продължите направо към третия. Отворете него. Така ще има поне частичен положителен резултат. Няма да е идеално, но ще е стъпка в правилната посока. Вече три дни се опитвам да ви спра и да ви кажа това.

- Милион долара награда е страхотен начин да привлечете вниманието ми - отвърна Уилсън.

Висблат се разсмя.

- Опитвах се да ви защитя! Помислете само. Хората ми можеха просто да ви убият.

- Все още ви слушам - каза Уилсън.

- Трябва да се срещнем. Да обсъдим някои неща.

- Ще си помисля. - Уилсън замълча, опитваше се да спечели време да си помисли. — Имам ви номера, записан е в телефона. Ще ви се обадя да се уговорим.

Последва дълга пауза.

- Ако решите да не се обадите - отвърна Висблат, - искам да разберете, че ще използвам всичките си възможности да ви попреча да отворите втория портал. Нямам друг избор. Съжалявам. Обадете ми се, когато сте готов. През следващите дванайсет часа ще съм в Мексико. И, господин Даулинг, ако решите да не съдействате, ще съм принуден да приема, че двамата с вас не сме на една и съща страна.

Телефонът замлъкна.

Хелена незабавно започна да нарежда:

- Защо не ми каза, че го познаваш!

- Кротко, Кротко...! - Уилсън вдигна ръце. - Задръж за момент. Нямам представа какво става. Просто му играех по свирката, за да науча нещо повече. Права си, положението е адски шантаво.

- Каза му, че си ранен! Вече почвам да си мисля, че си пълен идиот.

- Той знаеше.

- Висблат е човекът, който просна в безсъзнание Джордж Уошингтън! Видях го. Той е побъркан! Личи му по очите. Той е изпратил онези наемници да те заловят, Уилсън. Срещу един милион долара! Каквото и да иска, не му го давай. Повярвай ми. Не се споразумявай с него. Каквото и да ти предлага.

Уилсън не знаеше какво да мисли.

- Ще си пълен глупак, ако го направиш.

- Хелена, моля те, престани. Започваш да ставаш досадна.

- От моя гледна точка нямам причина да не те смятам за пълен глупак. Крадеш самолет. Разбиваш го. Онова, което направи в пирамидата. Знам, че то беше причина за бурята! Ако не бях аз...

Уилсън вдигна ръка.

- Престани!

- Ако не бях аз, щеше да си мъртъв! - още по-упорито продължи тя.

- Допреди пет минути беше започнала да ми харесваш - отвърна Уилсън.

Тя го изгледа ледено.

- Аз лично нямам подобен проблем с теб.

Уилсън посочи пътя.

- Какво ще кажеш просто да караш? Явно логиката не води доникъде. - И отново ѝ посочи да гледа напред.