Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Естир небрежно легна между краката на Уилсън, докато той чакаше в мрака подходящ момент за действие. Хелена също гледаше към самолета. Беше разтревожена.

- Да не си решил да отвличаш самолет?

Той мълчеше. Наземният персонал си тръгна.

- Сам ли смяташ да го управляваш?

- Сигурен съм, че ще мога.

- Или можеш, или не.

- Мога.

- Не се засягай, Машино за любов, но не приличаш особено на пилот.

Внезапно се появи една от полицейските коли. Уилсън сграбчи Хелена за ръка и бързо я дръпна в сенките. Колата мина само на метри от тях и освети стената на терминала. През цялото време Хелена държеше пистолета си притиснат в слабините на Уилсън, с пръст върху спусъка.

- Ако ще ме застрелваш, по-добре в сърцето - спокойно каза той и побутна оръжието нагоре.

Полицейската кола изчезна зад ъгъла и Хелена го изблъска назад и изсъска:

- Да не си ме докоснал!

- Разкарай се и няма да ми се налага да те докосвам! - Уилсън отново насочи вниманието си към самолета. В пилотската кабина имаше поне един човек.

- Защо носиш слънчеви очила? - попита Хелена. - И без това е тъмно.

Уилсън не обърна внимание на въпроса ѝ, а каза:

- Този самолет е най-добрият ни начин да се измъкнем.

- Ти скри шофьорската карта в стената и аз я намерих! - възкликна Хелена. - А ти дори не изглеждаш изненадан!

- Спокойно, достатъчно съм изненадан. Но както виждаш, в момента имам други грижи. Добре, предлагам ти сделка. Помогни ми да отвлека самолета и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Съгласна ли си?

- Откъде да знам, че мога да ти имам доверие?

- Няма как да знаеш. Помогни ми обаче и ще направя всичко възможно да обясня.

- Сигурен ли си, че можеш да го управляваш?

- Стига да има гориво.

Хелена прехапа устна.

- Имам чувството, че ще съжалявам, и то много.

И с тези думи изтича към металната стълба и се качи в самолета.

Хвърли бърз поглед към празния салон, после към кабината. Един пилот седеше сам пред уредите за управление. Таблото светеше ярко. Хелена небрежно потупа с пистолета пилота по рамото. Четири нашивки.

- Капитане, поемам управлението на този самолет - каза тя. Пилотът се обърна и впери поглед в дулото. - Нямате нищо против, надявам се?

- Не, госпожо - отзивчиво каза опуленият от страх пилот.

- Има ли други на борда?

- Не, госпожо.

- Ако изпълнявате каквото ви казвам, няма да пострадате.

Докато Хелена подкарваше пилота надолу по стълбата, Уилсън доведе Естир за нашийника.

- Сигурен ли си, че не ти трябва някой, който да управлява това нещо? - попита тя.

- Абсолютно - отвърна Уилсън.

Хелена нареди на пилота да бяга и той се втурна презглава към спасителния терминал. В същото време Уилсън се качи по металната стълба и спря, препречвайки входа.

- По-добре рискувай с полицията - каза и понечи да затвори вратата под носа на Хелена.

Спомените за преживяното през последните двайсет и четири часа преминаха за миг през ума ѝ. Нямаше начин да позволи на Уилсън да я изостави. Тя се провря покрай него и влезе.

- Здравата съм загазила. Най-добрият ми избор е да остана с теб. Бог да ми е на помощ. - Изблъска го настрани и затвори вратата. - Оставам!

Голямата червена дръжка се завъртя обратно на часовниковата стрелка и запечата херметически салона.

- Виждам - рече Уилсън и посочи към задния край на салона. - Провери все пак дали на борда няма още някой. - И влезе в пилотската кабина.

Първото, което провери, беше горивото - и двата резервоара бяха наполовина пълни. Огледа уредите и превключвателите. Разпозна всичко — навигационни компютри, изкуствени хоризонти, висотомери, уреди за контролиране на скоростта. Седна в лявата седалка и остана така за момент. Рядко се случваше някой да има шанс да открадне самолет, още по-малко с достатъчно основателни причини. Загледа се през предното стъкло. Навсякъде тичаха хора, други се взираха в него през прозорците на терминала. Време беше да се маха оттук.

Хелена се настани в седалката на втория пилот. Налягането в кабината вече се покачваше.

- Няма никой - каза тя. Погледна през предния прозорец и видя стотиците лица, които я зяпаха. - Май събрахме тълпа.

Ръцете на Уилсън полетяха над копчета и лостове.

- Е, може да се очаква, когато отмъкваш самолет пред самия терминал.

Хелена закопча колана си.

- Сигурно ни мислят за терористи. - Замисли се за последствията от това. - Сериозно сме загазили.

Уилсън провери акумулатора и погледна таблото над главата си. Малка синя светлина потвърждаваше, че е изпълнил всичко правилно. Той натисна още няколко копчета и завъртя ключа за включване на първия двигател.