Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Тримата полицаи се смалиха в огледалото за обратно виждане.

Хелена си пое дъх, сякаш не бе дишала през последните две минути, и реши, че трябва колкото се може по-бързо да се свърже с баща си. Той щеше да знае как да постъпи. Тя включи мобилния си телефон и зачака да намери мрежа.

- Дай ми по-добър ъгъл! - извика Висблат. Беше се навел през вратата на хеликоптера, докато преследваха спортната кола към магистралата. - По-близо! - извика към кабината. - Не бива да ѝ позволяваме да се измъкне!

Пилотът сниши машината непосредствено над дърветата.

Черният мерцедес отново се появи на прицела.

Висблат стреля.

Внезапно огромна сянка прелетя в небето над полицейския хеликоптер. Ревът, който я съпровождаше, бе оглушителен. За момент ярката слънчева светлина изчезна — пътническият самолет „Боинг 767“ със свалени колесници и спуснати максимално задкрилки прелетя точно над тях и продължи да се спуска.

В отговор пилотът на хеликоптера превключи на пълна мощност и рязко дръпна лоста за управление назад в безуспешен опит да набере колкото се може повече височина. Машината се стрелна нагоре и Висблат отлетя назад към седалките. Кабината рязко се наклони на една страна, после на друга. Завихрянията от крилете на авиолайнера имаха катастрофален ефект.

Носът на хеликоптера се килна надолу.

Двигателите избухнаха в пламъци.

Хелена би спирачки. Гумите запищяха и предпазният колан се впи в гърдите ѝ. Тя загледа с ужас през предното стъкло как хеликоптерът се носи към земята и стъклената пилотска кабина се забива в настилката с невероятна сила. Перките се пръснаха на хиляди парчета, които полетяха във всички посоки, а остатъците от кабината задраха по пътя.

Металните отломки продължиха да се сипят няколко секунди.

- Боже! - Хелена гледаше втрещено какво бе останало от струващата милиони долари машина. После вниманието ѝ се насочи към дупката от куршум в горния десен ъгъл на предното стъкло. Тя се обърна към добермана. - Искаха да ни убият.

Кучето я погледна разбиращо.

Най-неочаквано в кабината на хеликоптера нещо се раздвижи.

Задната врата рязко се отвори и Висблат се появи от смачкания корпус. Същинска река кръв бликаше от дълбоката рана на челото му, стичаше се по лицето и се просмукваше в ризата му. Той вдигна пистолета си и с препъване тръгна напред. Куцаше и явно беше зашеметен.

Хелена пое уплашено дъх. Полазиха я тръпки от очите на Висблат - пронизващи сини очи. Тя настъпи газта до дупка и се понесе с главоломна скорост към него.

Завъртя волана в последния момент.

Висблат се прицели и дръпна спусъка, но куршумът рикошира от пътя далеч вляво от колата.

Хюстън, Тексас

Международно летище „Джордж Буии‘‘

27 ноември 2012

06:11

Мисия Исая - ден трети

Небето беше много тъмно и нямаше луна. Тънки слоеве мъгла се стелеха в тежкия въздух.

От другата страна на празната писта летище „Джордж Буш“ сияеше като разсипани скъпоценни камъни в мрака. Добре осветената сграда на терминала беше заобиколена от безброй самолети на различни авиокомпании, които пристигаха и заминаваха на всеки няколко минути. Това бе едно от най-натоварените летища на Юга. Над редицата сгради монотонно пулсираше червената светлина на кулата за контрол на полетите.

Самото поле също бе осеяно с ярки светлини, половината сини, другата половина оранжеви, които маркираха пистите. Отвъд оградата нямаше нищо освен тъмна нощ.

Уилсън се тътреше в мрака покрай летището. Дъхът му излизаше на пара. Вниманието му беше насочено към жълтата кола на охраната, която патрулираше по вътрешния периметър на летището. Той се скри в храсталаците, когато микробусът мина само на метри от него и продължи нататък.

Напрегна се да изкатери високата телена ограда и скочи тежко от другата страна. Нагласи тъмните си очила и тръгна през равното бетонно поле към терминала. Краката го боляха и главоболието бе почти нетърпимо, но въпреки това той продължаваше напред. Патрулната кола правеше една обиколка за десетина минути и времето бе от значение.

От север се чу монотонно бучене и се появи пътнически самолет с високо вдигнат нос и включени светлини по крилете. Гумите изсвириха, когато докоснаха земята и турбините на самолета превключиха на задна. Разнесе се мощен грохот и самолетът забави скорост и започна да се обръща летаргично към Уилсън. Той ускори крачка, но светлините въпреки всичко разкъсаха мрака и го осветиха.