Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Джордж зяпна пачката.

- На предател ли ти приличам? - Хвърли парите обратно към нея. - Не ми трябват мангизи от някаква извратена жена на ченге. Не ги ща!

- Майтапите ли се?

- Аз да се майтапя? Никога.

Хелена реши, че мъжът пред нея е побъркан и със сигурност друсан.

- Не може да става и дума за майтап, когато има цяла пачка Андрю Джаксън - сериозно каза Джордж. - Позовавам се на Петата. Точно така. Позовавам се на Петата поправка. И президент Андрю Джаксън би постъпил по същия начин.

- Искам само да разбера къде е мъжът, който е бил в багажника на колата ви.

- Да бе.

- Няма да му направя нищо лошо.

Джордж поклати глава.

- И ангел от небето да беше, пак нямаше да ти кажа нищо. - Над главите им прелетя пътнически самолет и се отдалечи с рев. Шестият за последните десет минути. Джордж го загледа, докато не изчезна от поглед, след което попита небрежно: - Нещо против да запаля? Помага ми да се отпусна... за разлика от вас.

Хелена сви примирено рамене.

- Защо пък не. - Отстъпи малко, свали оръжието и клекна пред него. - Предавам се, господин Уошингтън. Но да пукна, ако разбирам защо се държите по този начин. Та вие дори не знаете коя съм.

- Никога не бих предал приятел - заяви Джордж. Точно това е, осъзна той; Уилсън му беше приятел и той щеше да направи всичко, за да го защити. Дори това да му костваше цяла пачка двайсетачки.

- Но вие никога не сте виждали този Уилсън до днешния ден. Защо толкова държите да пазите всичко около него в тайна?

Джордж дръпна от цигарата и ѝ се усмихна.

- Това е наша си работа.

Един от доберманите се примъкна до Хелена и клекна в краката ѝ. Тя инстинктивно посегна и го почеса по главата.

Джордж смаяно гледаше как кучето му пазач се наслаждава на оказаното му внимание. Дръпна отново и издуха дима през дупката между зъбите си. После изсумтя:

- Казва се Естир.

Мокър език близна ръката на Хелена.

- А големият е Тайсън.

- Чудесни животни - отбеляза тя.

- Знаеш ли какво? Не мога да разбера. Тия двамата бяха най-големите гадини на света, особено към белите. - Джордж замълча за момент. - А виж ги сега. Просто не разбирам.

- Кучетата добре преценяват характера, господин Уошингтън. Може би разбират хората по-добре от вас.

Джордж отново дръпна от цигарата.

- Силно се съмнявам.

- Онзи човек, Уилсън, има информация, която ми трябва - каза Хелена. - Затова съм тук. - Посочи караваната. - Видях тази къща, видях и вас - през неговите очи. Видях го как си взема душ отзад. Видях го да гали това куче.

Джордж я гледаше заинтригувано. Искаше му се да ѝ повярва, но логиката му казваше да не го прави. Тя беше красивата бяла жена, за която му бе разказал Уилсън. Нямаше друг начин.

- Този Уилсън не е обикновен човек - каза тя. - Направил е неща, които изобщо не мога да проумея... - Осъзна, че няма смисъл да продължава, и млъкна. - Ще го намеря - уверено заяви след миг - повече на себе си, отколкото на Джордж.

- Вече ти казах - каза той. - Нищо не знам.

Хелена се изправи.

- Ако ви заплаша отново, ще помогне ли?

Джордж се изкиска и от ноздрите му излезе цигарен дим.

- Май не. - Хелена прибра пистолета. - Знам, че се опитвате да защитите Уилсън от нещо, но грешите, като го пазите от мен. - Явно екскурзията ѝ до Бордърсвил беше напразна. - Сбогом, господин Уошингтън. Желая ви хубав живот.

Джордж сложи крак върху крак и отдаде чест.

- Беше ми приятно да се запознаем. Отбий се някой път. - По негова преценка белите жени винаги означаваха неприятности.

Хелена отстъпи, като през цялото време не сваляше поглед от Джордж. Накрая се обърна и тръгна към колата си. Естир подтичваше дружески до нея.

Беше донякъде удовлетворена - вече знаеше името на Уилсън, което само по себе си бе неопровержимо доказателство, че мъжът, когото беше видяла, наистина съществува. Но за да научи повече, трябваше да чака виденията ѝ да започнат отново - ако изобщо започнеха.

От запад се чу бръмчене. Този път не беше самолет и Хелена се обърна към засилващия се грохот. Над дърветата се появи черен хеликоптер с думата

ПОЛИЦИЯ,

изписана с бели букви върху фюзелажа.

Явно беше изпратен от детектив Олсън.

Джордж си помисли най-лошото. Ченето му увисна и цигарата падна от устните му. Идваше мъжът на блондинката!

Модерната черна машина рязко зави и намали скорост. Щеше да кацне на полето точно до границите на имота му.

Хеликоптерът се спусна с рев и кацна, вдигайки облак прах и боклуци. Задната врата се отвори и изскочиха четирима мъже. Въоръжени.