Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Макар да смяташе за нелепа мисълта, че издирваният не е ранен, Робинсън премълча и се обърна към хората си.

- Чухте командира. Удвоете екипите по всички летища. Да задържат всеки, който изглежда дори смътно...

Висблат рязко се обърна към телефонистката, която седеше зад него.

- Какво казахте? - остро попита командирът и тръгна заплашително към високата блондинка на първия ред. - Какво казахте? - нетърпеливо изрева той. Жената седеше замръзнала от ужас. - Какво казахте? Отговорете!

На Ани Макдоналд ѝ беше достатъчно само да зърне очите на командира, за да ѝ се прииска да побегне, а близостта му направо я парализираше.

Висблат се обърна към детектив Робинсън.

- Накарайте я да проговори. Веднага. Преди да съм изгубил търпение.

Робинсън забърза към младата жена и застана между нея и командира.

- Кажи му какво си казала, Ани. Какво е? - Но тя само гледаше опулено, онемяла от ужас. - Ани, трябва да кажеш.

- Беше просто проверка на регистрационен номер - изскимтя Ани.

- По-подробно - изръмжа Висблат.

- Бял форд - добави тя колебливо.

Робинсън не разбираше защо реакцията на Висблат е толкова груба. Но пък беше все по-малко и по-малко вероятно да се очаква разумно поведение от страна на командира.

- Принадлежи на някой си Джордж Уошингтън - продължи младата жена. - От Бордърсвил. Беше просто проверка - нервно добави тя. - Детектив Олсън се обади. Каза, че тази сутрин колата участвала в катастрофа.

Устните на Висблат се извиха в усмивка. Той отиде до бялата дъска на ТП и постави длан върху списъка на болничните работници.

- Ама че съвпадение! Джордж Уошингтън от Бордърсвил. - Името беше написано със синьо мастило. - Със сигурност е замесен и нашият човек - радостно заяви Висблат. - Има ли дим, има и огън.

- Всички патрулни коли в сектора незабавно да бъдат насочени към Бордърсвил. Ще получат повече подробности по пътя. - Детектив Робинсън посочи помощника си. - Специалните части да потеглят незабавно натам. Код червено за всички!

- Отменете заповедта! - нареди Висблат. - Пригответе хеликоптера ми. - И пак смушка детектив Робинсън в гърдите. - Ако не бях дошъл тук, този човек със сигурност щеше да се измъкне. Задръжте хората си. Лично ще го направя.

Хюстън, Тексас

Ричи Роуд, Бордърсвил

26 ноември 2012

15:36

Мисия Исая - ден втори

Стиснала пистолета с две ръце, Хелена го насочи към кльощавия чернокож - а той само ѝ се усмихна в отговор. Седеше на дървената пейка до входа на караваната си, със скръстени ръце и протегнал крака. Не изглеждаше разтревожен, изобщо. Хелена го беше заплашвала безброй пъти, бе го умолявала, дори се беше опитала да бъде добра с него, но така и не бе успяла да изкопчи допълнителна информация.

Двата добермана клечаха небрежно във високата трева, сякаш се намираха на пикник. Хелена внимаваше да не ги дразни повече от необходимото, но на тях сякаш изобщо не им пукаше какво става.

- За бога - умолително рече Хелена най-малко за десети път. - Не усложнявайте нещата излишно.

- Ти си побъркана кучка - отвърна Джордж. - Дума да няма.

- Защо мислите така? Кажете ми нещо!

Джордж направи отвратена физиономия, сякаш беше надушил гниеща риба.

- И в следващия момент ще тръгнеш да си играеш на медицински сестри с мен! - Потръпна за по-драматичен ефект. - Без тия! Няма да си играеш извратените игрички тук, жено. Аз работя в болница, ясно ли ти е? Знам колко извратен е онзи фетиш с кръвта.

- Казах ви вече! Не знам за какво говорите. - Хелена изстена безсилно. - Защо не ми вярвате?

- Защото не може да ти се вярва, затова.

- Не може да ми се вярва? Сериозно ли говорите?

- Винаги говоря сериозно. Та аз съм Уошингтън!

- Явно ме бъркате с някоя друга. Не разбирате ли?

- Видях мъжа ти! - Джордж направи още една физиономия. - По-грозен е и от Кинг Конг!

- Не съм омъжена!

- И аз щях да лъжа, ако бях на твое място - успокои я Джордж. - Знам що за птици сте. Жена ми също отрича да е омъжена за мен. И на всичкото отгоре твърди, че не може да ми се има доверие! Ама че безобразие! Всички жени сте лъжкини.

На Хелена изобщо не ѝ се слушаха още истории за брачния живот на Джордж. И без това вече беше засегнал темата безброй пъти.

- Вижте, господин Уошингтън, говоря ви истината. Трябва да ми повярвате.

Джордж невъзпитано завря кутре в носа си.

- Как да ти вярвам, като си насочила това пукало към мен?

Хелена пое дълбоко дъх.

- Пари ли искате? - Бръкна в джоба си и извади пачка двайсетдоларови банкноти. - Обзалагам се, че това ще ви развърже езика. - И хвърли парите в скута му.