Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Чу се вой и самолетът се разтресе. Светлините примигнаха за момент, после левият двигател изрева. Голямата перка се въртеше непосредствено до прозореца на Уилсън. Той обичаше това усещане. Бяха минали повече от десет години, откакто бе сядал за последен път в пилотска седалка. Сигналната светлина замига - всичко работеше нормално. Време беше да включи втория двигател.

Полицаи от антитерористичната спецчаст, облечени в черни униформи, се взираха през прозореца на терминала. После затичаха към изхода.

- Въоръжени са! - каза Хелена.

Вторият двигател също заработи. Уилсън включи хидравликата и системата против заледяване, натисна двата педала едновременно и автоматичната спирачка се освободи. Той сграбчи щурвала, завъртя го максимално надясно и даде газ. Турбините „Дженеръл Електрик“ вдигнаха обороти - но незнайно защо машината не искаше да помръдне.

- Колелата са блокирани! - извика Хелена. Беше видяла застопоряващите блокове, докато се качваше в самолета. - Дай повече газ!

Полицаите тичаха към самолета с насочени автомати.

Уилсън избута лостовете на газта още напред. Ревът на двигателите от силен стана оглушителен. Кабината се тресеше диво. И тогава самолетът изведнъж подскочи, освободи се от блоковете и се понесе към мрака.

Антитерористите изпопадаха на земята, когато лявото крило се понесе покрай тях, вдигайки ураганен вятър.

- До пилота на „Тексас Еър“ шест девет шест пет - разнесе се суров глас по радиото. - Незабавно се върнете при терминала. Повтарям. До пилота на „Тексас Еър“ шест девет...

Уилсън завъртя един превключвател и гласът млъкна.

- Не си ли дават сметка, че се опитвам да се съсредоточа? - Той спусна максимално задкрилките. - И така... къде е пистата, по дяволите?

Светлините по земята образуваха неразгадаема плетеница. Ято полицейски коли летеше през мрака към самолета.

- Там! - посочи Хелена. - Ето там!

Уилсън зави към съзвездието оранжеви и сини светлини. Скоростта им се увеличаваше. Озоваха се на дълга черна ивица. Уилсън избута лостовете на газта максимално напред и тягата се увеличи десетократно и ги прикова в седалките.

Полицейските коли, четири, завиха опасно близко до колесниците.

- Спри! - извика Хелена.

Високо отдясно два бели лъча пронизаха мъглата. Друг самолет се приземяваше на писта, перпендикулярна на тяхната.

Щяха да се сблъскат!

Уилсън погледна таблото - не бяха стигнали скоростта за излитане и съответният индикатор все още не работеше.

- Защо не ни виждат? - извика Хелена.

- Опа! - измърмори Уилсън.

- Какво „опа“?

Уилсън включи сигналните светлини. Те замигаха и приближаващият авиолайнер в последната секунда спря приземяването и се издигна.

Но бяха твърде близко!

Уилсън натисна щурвала напред, за да задържи самолета на пистата и да мине под авиолайнера.

Светнаха предупредителни светлини.

Завиха сирени за предстоящ сблъсък.

Хелена затвори очи и се замоли за чудо.

Авиолайнерът прелетя с рев точно над тях. Турбуленцията ги застигна миг по-късно, повлече самолета настрани и преобърна две от полицейските коли в тревата. Уилсън дръпна с всички сили щурвала към себе си и те полетяха през вихрушката, а крилете застенаха от силата на вятъра. От рязкото издигане Естир се претърколи от пилотската кабина в салона.

На Уилсън му трябваха няколко секунди, преди да осъзнае, че всичко е минало добре и че набират височина. Малкият самолет преодоляваше гравитацията и бързо се издигаше. Кабината се тресеше. Стрелките на циферблатите подскачаха като полудели.

През страничния прозорец Уилсън видя как светлините на летището се смаляват зад тях и намали оборотите. Самолетът полетя хоризонтално и той погледна уредите. След като се увери, че всичко е наред, започна да пробва управлението, за да провери как реагира машината. Усмихна се.

- Подобно нещо не се вижда всеки ден.

- Не мога да повярвам, че си радостен! Та ти току-що отвлече самолет!

Уилсън погледна седящата до него непозната. Изглеждаше малко пребледняла.

- Ние го отвлякохме, забрави ли?

Две полицейски коли спряха в края на пистата, сигналните им светлини примигваха в мъглата. Двамата полицаи слязоха и спряха в светлините на фаровете. Бученето на перките заглъхваше в нощта.

- Висблат здравата ще се ядоса - каза единият.

- Хич не ми се иска да съм на мястото на нещастника, който ще му каже какво се е случило - отвърна другият.

Монотонното бръмчене на двигателите изпълваше кабината. Уилсън изучаваше контролното табло. Самолетът не се различаваше особено от стария „Аеро Ко- мандър“, с който бе летял като момче. Въпросът беше дали разполагат с достатъчно гориво.