Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Кой си ти? - попита Хелена и го погледна от съседната седалка.

- Бих могъл да те попитам същото - отбеляза Уилсън и също я погледна. Беше не по-малко любопитен каква е ролята на тази жена във всичко това.

Бреговата линия край Галвестън приближаваше бързо.

- Разкажи ми за виденията, за които спомена.

- Виждам разни неща. - Хелена отпусна глава на облегалката. Известно време се колебаеше и се мъчеше как да му обясни. - Виждам през твоите очи. В това няма никакво съмнение.

- Продължавай...

- Знам, че говоря като побъркана.

- Не говориш като побъркана - излъга Уилсън.

- Все едно съм вътре в теб, в главата ти. - Хелена пое дълбоко дъх. - Виждам през очите ти. И винаги всичко е обгърнато в червена мъгла. От онова, което видях, е цяло чудо, че изобщо си жив.

- Давай нататък...

- Виденията започнаха преди два месеца. Смътни образи, странно буботене, символи. Отначало сякаш нямаха абсолютно никакъв смисъл. А през последните два дни се появи ти. И за първи път успях да видя нещо смислено - ако изобщо може да се нарече „смислено“.

- Кога получаваш тези видения? Можеш ли да ги получиш сега?

- Изобщо не мога да ги контролирам. - Хелена затвори очи и се съсредоточи. - Но за миг видях нещо, докато излитахме.

- През моите очи ли?

- За съвсем кратко. Понякога е само това. Страшно е объркващо. Един вид губя равновесие, защото видението се припокрива с онова, което виждам със собствените си очи. - Последва дълга пауза, докато тя си спомняше видяното през изминалите два дни. - Трябваше ми доста време да разбера какво става. Много странни неща са ти се случили, Уилсън. - Тя поклати ужасено глава. - Щях да те открия по-рано, но психиатърът ми ме натъпка с успокоителни. Мисли, че съм за жълта книжка.

Уилсън я погледна.

- И дойде на летището, за да ме намериш?

- Отидох в дома на Джордж Уошингтън. И там се сблъсках не с друг, а със самия командир Висблат. Най-високопоставеният полицай от ХПУ те преследва. - Тя изгледа пронизително Уилсън. - Заради това, че спиш с жена му ли?

- Джордж ти е казал това, нали?

- Вярно ли е?

- Разбира се, че не!

- Или защото си сериен убиец? - Тя загледа внимателно каква ще е реакцията му.

- Щом виждаш през очите ми, вече знаеш отговора - отвърна Уилсън.

Самолетът се носеше над брега и абаносовите води на Мексиканския залив. В далечината слънцето натрупваше великолепно оранжево сияние непосредствено под линията на хоризонта.

- Не разбирам защо Висблат ме преследва - каза Уилсън. - Просто е необяснимо. Излъга за мен пред медиите... каза, че съм бил сериен убиец. -— Потърка се по бузата и щеше да продължи, но се разсея от добермана, който влезе в кабината. - А къде е другото куче? По- голямото?

- Тайсън. Висблат го застреля.

- Убил го е?

- Да.

- Джордж добре ли е?

- Здравата го цапардосаха по главата. Но е жив. Обадих се в полицията, но оттам ми казаха само, че е задържан. - Хелена го погледна. - Защо носиш слънчеви очила? Вече изобщо не е светло.

- Колкото по-малко знаеш за това, толкова по-добре.

- Обеща ми, че ако ти помогна, ще ми разкажеш всичко! Аз изпълних своята част!

- Така трябва - каза Уилсън. - Без очилата не виждам нищо. - Би казал всичко, за да я накара да престане да го разпитва. От самото начало беше решил, че няма никакво намерение да ѝ казва истината.

Избута щурвала напред и самолетът се понесе надолу. Оборотите се вдигнаха и машината започна да се тресе - индикаторът за скоростта мина в червената зона. Зазвуча предупредителен сигнал.

Център за управление на полетите

Международно летище Хюстън

27 ноември 2012

06:45

Шестима мъже и жени стояха около една от многото кръгли наблюдателни станции в Центъра за управление на въздушното движение в Хюстън. Огромният монитор показваше всички полети в континенталната част на Съединените щати. Екранът бе пълен с малки квадратчета, повечето зелени, които бавно се местеха във всички посоки; към тях бяха прикрепени по няколко реда информация - номер на полета, тип машина, дестинация. Всички обаче следяха движението на един самолет - „Сааб 340“ на „Тексас Еър“, отбелязан в червено.

-Не може да са терористи - каза техническият ръководител. В джоба на ризата му имаше четири химикалки. - Насочват се право към открито море.

- По-добре да не изключваме нищо - отвърна директорът на въздушното движение. Той беше най-главният в помещението и единственият, облечен в костюм.

- Скоростта му се покачва - обади се един от координаторите. - И губи височина.