Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Нещо не е наред. Ще ги изгубя - каза друг.

- Ако се спусне под сто и петдесет метра, ще излезе извън обхвата на радара ни.

Техническият ръководител посочи опознавателния код.

- Всичко е наред. Все още улавяме сигнала от транспондера му. Успокойте се. Посоката му е север-североизток, но иначе сте прав, бързо губи височина.

Червеният сигнал изведнъж изчезна. Събралите се мъже и жени се спогледаха неразбиращо. Самолетът беше изчезнал.

- Трябва да са се разбили! - каза някой.

- Незабавно уведомете Бреговата охрана. - Директорът на въздушното движение нервно избърса устата си с ръкав. - По-бързо!

Някъде над Мексиканския залив

„Сааб 340“

27 ноември 2012

06:46

Уилсън свали бушона на транспондера и небрежно го метна през рамо.

- Това няма да ни трябва. - Дръпна щурвала назад и самолетът се изравни и полетя на югоизток на максимални обороти непосредствено над бляскавата вода. Уилсън знаеше, че на тази височина максималната им скорост ще е ограничена, а оттам и обхватът им, но трябваше да платят тази цена, ако искаха да останат невидими за радара.

Слънцето се подаде над хоризонта и златното сияние плъзна във всички посоки. Уилсън погледна Хелена, която беше изпаднала в шок.

- Ще те помоля за една услуга - каза той. - Искам да поемеш за малко управлението. - Докато говореше, нагласяше автопилота, за да не позволи на самолета да се спусне на височина под трийсет метра.

Хелена го изгледа яростно.

- Сериозно ли говориш?

- Просто дръж спокойно щурвала. Ако сметнеш, че ще се ударим в нещо, достатъчно е само да го дръпнеш към теб. Съвсем лесно е.

- Как ли пък не!

- Моля те за услуга.

- Не си в положение да ме молиш за каквото и да било!

Уилсън вдигна ръце от щурвала и Хелена усети как самолетът бавно се накланя наляво.

- Хвани го! - изтърси тя, но Уилсън само ѝ се усмихна и не помръдна. Самолетът се наклони още повече. Останала без избор, Хелена пъхна пистолета под лявото си бедро, сграбчи щурвала и изравни машината.

- Така е по-добре, нали? - каза той.

- Поеми щурвала! - извика тя.

- Не.

- Поеми го! Ще се разбием!

- Всичко ще е наред...

- Поеми го!

Той разкопча предпазния си колан и стана.

- Беше ужасен ден, нали?

- Ти си абсолютен задник!

- Щом казваш. - Уилсън ѝ обясни как да управлява, но пропусна подробността за автопилота, след което посочи висотомера. - Гледай да стоиш под сто метра височина, иначе ще цъфнем на нечий радар. Не искаме това да се случи,нали?

- Нищо не разбирам от управление.

- Ти вече управляваш - окуражително рече той. - Просто повярвай в себе си.

Хелена държеше щурвала на малкия пътнически самолет, който се носеше с 250 км/ч малко над океанската повърхност. Точно в този момент светлината на слънцето се изля като златен килим по водата пред тях. Странно, но Хелена имаше чувството, че се намира точно там, където иска; не ѝ се беше случвало от много месеци. Търсенето ѝ беше приключило и отговорите изглеждаха съвсем наблизо.

Беше шантаво, но тя се усмихна.

Уилсън посочи към предния прозорец.

- Опитай да се придържаш към посоката, където в момента се намира слънцето. Това ще означава, че летим на югоизток. - Усещаше, че увереността на Хелена расте с всяка секунда. - И още нещо - добави той. - Гледай да не се забиеш в някоя нефтена платформа. Има ги навсякъде.

Усмивката ѝ изчезна.

Хюстън, Тексас

Полицейско управление на Хюстън

27 ноември 2012

07:15

Мисия Исая - ден трети

На вратата на кабинета се почука.

- Влез - извика Висблат. Седеше в една и съща поза от изписването му от болницата. На челото му се мъдреше широка лепенка и цялото му лице бе в синини. Здравата беше очукан при разбиването на хеликоптера. Лявата му ръка беше пукната и гипсирана до лакътя, имаше няколко счупени ребра и навехнат ляв глезен. Предвид обстоятелствата беше цяло чудо, че бе излязъл от катастрофата почти невредим. Пилотът не беше извадил такъв късмет.

Вратата се отвори и на прага се появи детектив Робинсън. Висблат го измери с поглед.

- Защо още сте тук? - Смяната на Робинсън трябваше да приключи в 03:30 сутринта.

- Вагнер се обади, че се е разболял, сър. Останах до идването на заместника му.

Детектив Робинсън много добре знаеше за инцидента на Ричи Роуд и съответно бе предпазлив. Висблат беше накарал пилота да вдигне хеликоптера във въздуха без разрешение и в резултат машината се беше разбила. Носеха се слухове, че кметът ще връчи на Висблат заповед за уволнение веднага щом влезе в кабинета си тази сутрин. Само след няколко часа командирът официално щеше да бъде изхвърлен. Но докато не пристигнеха документите, детектив Робинсън възнамеряваше да следва процедурата.