Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Значи вие сте човекът, за когото Карин ми разказваше толкова.

Уилсън не отговори.

- Аз съм Бартън Ингърсън. Много се радвам да се запознаем, господин Даулинг. Добре ли пътувахте?

Уилсън го огледа. Беше на средна възраст, сребристата му коса беше гъста и блестяща, загорялото му лице - симетрично. Имаше ясни леко дръпнати ръждивокафяви очи и обезоръжаваща усмивка. Дългото сако му прилягаше идеално. Тялото му беше стройно и съразмерно. Първото впечатление на Уилсън от Бартън бе за добър човек, но въпреки това си каза да внимава - „Ентърпрайз Корпорейшън“ можеха да са много коварни. На големите корпорации не можеше да се има доверие, както винаги твърдеше професор Оутър.

Уилсън прочете надписа върху баджа на Бартън:

Меркуриев екип

„Колко уместно“, помисли си. Меркурий беше римският бог на красноречието, ловкостта и крадците.

- Та добре ли пътувахте? - повтори Ингърсън.

- Да... тоест не! - отвърна Уилсън и отстъпи крачка назад, сякаш светът рязко се беше килнал към прозорците. - Тази сутрин бях в Сидни и си прекарвах чудесно. Това е в Тихоокеанския регион, ако случайно не знаете. А сега, както виждате, се намирам на другия край на света. И то не къде да е, а в „Ентърпрайз Корпорейшън“! - Посочи пода с пръст. - И най-лошото е, че жената, която пратихте да ме домъкне тук, така и не ми каза каква е причината. Заплаши ме да ме лиши от стипендия! - Докосна слепоочието си с показалец. - Кажете, какво бихте си помислили вие на мое място?

- На Карин не ѝ беше позволено да ви казва защо ви искам тук.

- Е... значи си е свършила чудесно работата.

- Разбирам, че сте смутен, господин Даулинг. Но след малко всичко ще ви стане ясно.

Уилсън сложи ръце върху облегалката на един от столовете, сякаш искаше да я използва като щит.

- Искам да ми кажете защо съм тук. Искам да знам причината. И ако обичате, наричайте ме Уилсън - добави той, имитирайки подигравателно изкуствената обаятелност на Бартън.

- Не е нужно да се безпокоите - каза Бартън. - Искам само да поговорим.

- Не сте ме докарали чак дотук, за да се запознаете с мен. В това поне съм сигурен. Кажете ми какво искате.

- Всичко с времето си - отвърна Бартън. За момент настъпи неловко мълчание. - Първо ще ви попитам нещо. Религиозен ли сте?

- Това пък какво значение има?

- Моля ви, господин Даулинг...

Уилсън се наведе напред.

- Казах ви: наричайте ме Уилсън.

- Религиозен ли сте, Уилсън?

- Защо вие не ми кажете? - Уилсън впери поглед в таблета на Бартън. Опитваше се да разбере какво общо би могла да има религията с присъствието му тук. Не успя да види смислена връзка.

Бартън седна на масата и му направи знак да направи същото.

- Вижте, Уилсън, угодете на любопитството ми. Религиозен ли сте?

- Религиозен фанатик съм - каза Уилсън и се настани в един от удобните столове. - Мисля си дали да не открия собствена църква. Струва ми се добра идея. Точно така, собствена църква. Църквата на Уилсън. Светът се нуждае от уилсънианство. - Ако се съдеше по изражението му, Бартън явно не схващаше иронията му. - Защо ми задавате такива тъпи въпроси?

Бартън остана невъзмутим.

- Доколкото разбирам, учите право в Сидни. Как върви?

- Доста добре.

Бартън не го погледна.

- Доста време пишете дисертацията си.

- Защото съм перфекционист. Обичам да изпилвам нещата.

Последва дълга пауза.

- Научих, че сте любител на стари летателни апарати. От онези с перки.

- Стига, Бартън! - избухна Уилсън. - Въпреки убежденията ми бих казал, че сте доста свестен тип. Какво правя тук, по дяволите? Ясно е, че разполагате с цялата тази информация в компютъра си.

Бартън вдигна поглед от таблета си.

- Значи казвате, че не сте религиозен, така ли?

- Какво значение има това, по дяволите?

- Просто отговорете. Религиозен ли сте? Този път питам сериозно.

- Не. Не съм религиозен - призна Уилсън.

- Вярвате ли в Бог?

- Дали вярвам в Бог ли? Този въпрос е доста личен, не мислите ли?

Бартън си седеше с безизразна физиономия и очакваше отговора.

- Честно казано, не съм съвсем сигурен какво е Бог. В религиите има твърде много противоречия, които не са по вкуса ми. Всички са на различно мнение - и не е възможно всички да са прави. Но иначе да, вярвам в Бог... поне така предполагам.

- Много интересно. - Бартън отново си записа нещо на таблета.

- Няма ли да ми кажете защо е всичко това?

Единственото приемливо обяснение защо Уилсън се намира в заседателната зала на най-мощната компания в света беше омега-програмирането на професор Оутър. Несъмнено ги интересуваше именно то. А къде ли беше самият професор? Най-вероятно у дома в Сидни, качил краката на бюрото си.