Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Ще вземем всички предпазни мерки.

- Можете ли да гарантирате безопасността ми?

Бартън пое дълбоко дъх и издиша.

- Не, не мога.

Поне беше честен. Уилсън се загледа през прозореца. Слънцето сияеше като огромна оранжева топка, спускаща се към хоризонта. Небето около него преливаше в цветове и нюанси.

- Бартън, съжалявам. Харесвам ви, без да имам ни най-малка представа защо, но няма начин да ви сътруднича. С нищо не можете да ме разубедите. Зная правата си. Искам да бъда върнат обратно.

Бартън тръгна към вратата; в поведението му се долавяше определено благородство.

- Предлагам ви сделка, Уилсън. Дайте ми двайсет минути. Или ще ви дам убедителна причина да сътрудничите, или ще можете да си тръгнете по собствена воля. Стипендията ви няма да пострада. Какво ще кажете?

Идеално предложение. След двайсет минути Уилсън щеше да пътува обратно към дома си и цялата тази шантава ситуация щеше да е зад гърба му. Нямаше начин резултатът да е друг.

- Много тежки условия поставяте, Бартън - каза Уилсън. - Но за ваш късмет съм склонен да ги приема.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън",

сграда „Меркурий"

10 май 2081

16:52

13 дни преди опитното прехвърляне

Уилсън следваше Бартън Ингърсън през лабиринт от коридори, стълбища и пропускателни пунктове дълбоко в недрата на сградата. Вървяха вече цели пет минути. Откакто бяха излезли от заседателната зала, Бартън не бе казал нито дума - явно вече не се опитваше да е приятен просто ей така. И това негово мълчание бе някак изнервящо.

Накрая ученият спря и сложи длан върху правоъгълен скенер. Светна зелена светлина и металната врата се вдигна нагоре. Влязоха в малка празна стая. Уилсън не знаеше какво да очаква, докато вратата се спускаше със съскане зад тях. Усети нещо необичайно и разтърка длани. Въздухът беше невероятно сух.

Бартън приближи подобна врата в отсрещната стена.

- Намираме се в камера за изсушаване.

Това обясняваше усещането, но защо трябваше да минават през такава камера? Когато металната врата се вдигна, Уилсън долови от съседната стая някаква странна енергия. Почувства тръпка в гърдите и сърцето си. Загледан в ярката светлина, Уилсън пристъпи в голямо, добре осветено куполно помещение. Изпълваха го редици маси със стъклено покритие - конзоли, някои невероятно дълги, подредени като идеално полегнали плочки за домино.

В конзолите имаше стотици документи от пожълтял пергамент и кожа, притиснати от стъклото. Много от тях бяха със странна форма, имаше и силно повредени. Трошливата им повърхност беше изцяло покрита с черни писмени знаци. Текстът бе на иврит и арамейски.

Гласът на Бартън наруши тишината.

- Свитъците от Мъртво море. Книгите на Стария завет. Това е причината да сме тук.

Уилсън постави длани върху една от масите.

- Тези свитъци са били написани преди повече от две хиляди и триста години - каза Бартън. - И се смятат за едни от най-важните документи в историята на света.

Уилсън много добре знаеше какво представляват свитъците и какво е значението им в историята. Много пъти бе чел за тях.

- Мислех си, че се намират в Йерусалим, в Музея Рокфелер.

- Правилно - каза Бартън. - Една част се пази също и в Светилището на Книгата. - Това беше сграда в Йерусалим, построена специално за съхраняване на части от Светото писание. - И двете институции разполагат с копия. Това тук са оригиналните документи.

Уилсън впери поглед в един текст на иврит.

- Как е възможно това?

- „Ентърпрайз Корпорейшън" е собственик на Музея Рокфелер - отвърна Бартън. - А останалите свитъци са взети назаем от Светилището на Книгата. Ние сме най-щедрите им спонсори. Всъщност това е първата пълна колекция на свитъците извън Близкия изток от откриването на документите през хиляда деветстотин четирийсет и седма в пещерите на Мъртво море.

Уилсън не подозираше, че в момента гледа Книга на Исая. Свитъкът беше дълъг почти осем метра и широк двайсет и пет сантиметра, поставен в една стъклена витрина. Той знаеше, че на иврит се пише от дясно на ляво, така че отиде в десния край, при началото, и внимателно се загледа в текста. Изработката бе невероятна. Уилсън пое дълбоко дъх. Буквално усещаше излъчващата се от свитъците енергия, сякаш бръмчаха в ума му. Трябваше да са оригиналите. Просто трябваше.

- Били са открити от един пастир бедуин - каза Бартън. - Момче на име Мохамед. То търсило изгубила се коза недалеч от дома си в Иерихон, на северозапад от Мъртво море, в Израел. Районът е известен като Юдейската пустош. Момчето хвърлило камък в една дълбока пещера в отвесните скали. За своя изненада чуло звук от трошене на керамика. Спуснало се долу и открило няколко големи гърнета, съдържащи кожени свитъци, увити в лен. Гърнетата били херметично затворени и съдържанието им се запазило в чудесно състояние в продължение на повече от хиляда и деветстотин години. Сега въпросната пещера се нарича „пещера номер едно от Мъртво море“. Открити са общо единайсет пещери, съдържащи над четирийсет хиляди фрагмента в различна степен на съхранение, или повече от петстотин отделни копия на книгите на Стария завет.