Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Ами... - Бартън се загледа някъде в далечината, потънал в мисли. - В тялото ви има определен тип строителен блок, известен като Ген-ЕП. Той е уникален, тъй като, за разлика от другите блокове на въглеродна основа, Ген-ЕП може да бъде разделен на по-проста молекулярна форма, а след това да бъде възстановен отново.

- И какво означава това?

- Означава, че тялото ви може да бъде разградено и след това събрано отново - обясни Бартън.

- И какво означава това? - повтори въпроса си Уилсън. Определено искаха омега-програмирането на професор Оутър. И сега се мъчеха да го подмамят да се съгласи на някакви тестове.

- На молекулярно ниво всичко е съвсем ясно - каза Бартън. - Трябва да проведем експеримент, за да видим дали е възможно да ви разглобим и после да ви сглобим отново.

Уилсън се разсмя, като в същото време се питаше защо Бартън прибягва чак до такива тъпи лъжи.

- Защо ви е да правите подобно нещо?

- Трябва да докажа, че пътуването във времето е възможно. - Бартън не трепна, дори не мигна. Владееше се напълно.

- Сериозно ли говорите?

- Абсолютно сериозно.

- Но пътуването във времето е невъзможно.

- Кой ви го каза?

- Според теорията на относителността материята не може да се движи по-бързо от светлината. Следователно онова, за което говорите, не може да се постигне. Кажете ми, защо в действителност съм тук?

- Откъде знаете за пътуването във времето и връзката му със скоростта на светлината?

Уилсън се усмихна. Професор Оутър непрекъснато възхваляваше теориите на Алберт Айнщайн - но сега определено не бе времето да споменава точно него.

- Нямам представа как съм станал толкова интелигентен - отвърна Уилсън. - Може би е нещо генетично.

- Материята може да се движи по-бързо от светлината - каза Бартън. - Забравете вече наученото и приемете, че ви казвам истината. - Замълча, колкото да разпали любопитството на Уилсън. - Звучи изумително, нали?

Бартън повтаряше езика на тялото на Уилсън и Уилсън се размърда в стола, за да види дали меркуриевият учен ще направи същото. Както очакваше, Бартън също се размърда. Затова Уилсън стана и тръгна към прозореца.

- Всичко това звучи доста нелепо - каза той. Ако Бартън Ингърсън предложеше да хвърлят жребий, май щеше да изкрещи и да скочи през прозореца.

- Ще бъдете щедро възнаграден, докато ни съдействате - каза Бартън.

Уилсън сложи ръце на гърдите си.

- Защо аз?

- Вече ви казах. Тялото ви е съставено от рядък строителен блок, който не мога да възпроизведа в момента. - През следващите десет минути Бартън обясняваше как работи пътуването във времето, запозна го с формулата за забавянето на времето и как е било доказано, че пространството може да се разтегли, така че скоростта на материята да надхвърли скоростта на светлината. - Всичко това е проста квантова физика - заключи той.

„О, да, то-о-олкова просто!“ - изкрещя с пълна сила вроденият сарказъм на Уилсън. Но ако погледнеше на нещата малко по-сериозно, трудно можеше да определи дали чутото е истина. Бартън звучеше доста убедително. И онзи Рембранд на стената - на пръв поглед оригинал - накара Уилсън да си помисли, че идеята може и да не е толкова смахната. Той посочи картината.

- Оригинална ли е?

Бартън се обърна и погледна произведението на изкуството - бебе в люлката и майка му, която проверява дали е заспало. Отгоре в мрака се рееха ангели и ги наблюдаваха.

- Абсолютно - каза Бартън. — „Светото семейство“. Рембранд я е нарисувал в Холандия през хиляда шестстотин трийсет и пета. Отскоро е в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Купихме я от Ермитажа в Санкт Петербург.

- Защо аз? - тихо прошепна Уилсън.

- Какво казахте? - попита Бартън.

- Просто си говоря сам. Позволено е, нали? - Последва дълга пауза. - Значи искате да докажете, че можете да пратите човешко същество да пътува през времето?

Бартън си посочи часовника.

- Да. И иронията в случая е, че не ми остава много време.

„Ще се хвана на хорото“ - помисли Уилсън.

- Правили ли сте го досега?

- Не. Никога не е било правено.

Уилсън закрачи напред-назад покрай прозореца. Май беше любимото морско свинче на всеки, решил да провежда мистериозни експерименти.

- Можете да поискате възнаграждение, каквото не сте и сънували - каза Бартън. - Сигурно никога вече няма да ви се наложи да работите. И определено няма да имате нужда от онази ваша стипендия.

Уилсън много добре знаеше, че всяко ценно нещо си има цена.

- За какво са ти пари, ако не си жив, за да ги харчиш?