Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Уилсън си го представяше. Суровата пустиня на Израел, момчето в традиционно бедуинско облекло. Издължените керамични съдове, пълни с древни списъци. Запита се какво ли си е мислил Мохамед, докато се е спускал в тясната цепнатина.

- Свитъците са създадени от група отшелници, известна като Братството от Хирбет Кумран, през периода от началото на втори век преди Христа до шейсет и осма година след Христа - продължи Бартън. - Според легендата те били светци, пратени на този свят да запишат Божието слово, учени мъже с безкрайна мъдрост, посветили се на целомъдрие, бедност и на учението на Господ. Работели по четиринайсет часа на ден, без почивни дни. - Бартън замълча за момент. - Наградата си щели да получат в отвъдното. - Той посочи. - Животът им е описан в свитъците „Документи на садукеите“ и в „Ръководство по дисциплина“, които също са тук.

Уилсън си представи тези високообразовани мъже и как ли са изглеждали - с бръснати глави и светла кожа, седнали зад писалищата си в широки бели роби и записващи Божието слово.

- Най-изумителното в тези свитъци е, че те са най-старите известни копия на Библията - каза Бартън и направи кратка пауза. - През шейсет и осма година градчето Кумран, където били създадени свитъците, било завладяно от римската армия. Това било пряк резултат от Първото еврейско въстание от шейсет и шеста година, когато юдейските войски под командването на Йосиф победили Дванайсети легион, разположен в Йерусалим. Това било унизителна загуба за римляните. Всички войници били избити, а златният орел на легиона попаднал в плен. Вбесеният император Нерон си отмъстил, като хвърлил цялата мощ на Рим срещу бунтовниците. Изпратил най-добрия си военачалник Веспасиан начело на Пети, Десети и Петнайсети легион, общо шестнайсет хиляди и петстотин професионални войници, да смажат Юдея и да възстановят римската власт. Именно тези бурни събития станали причина свитъците да бъдат скрити в пещерите на Мъртво море. И те си останали там недокоснати в продължение на почти две хиляди години.

Римски легиони, тръгнали да си връщат Юдея и унищожаващи всичко по пътя си, включително свещения град Кумран, дома на свитъците. Уилсън се взираше в символите върху пергамента - и изведнъж започна да разбира думите.

Случващото се би трябвало да го уплаши; вместо това му се струваше напълно естествено.

Прочете на глас някои от имената.

- Товит... - Отиде при друг свитък. - Левит... - И до трети. - Псалтир...

Можеше да чете староеврейските букви без никакво усилие.

- Току-що назовахте три свитъка - каза изненадано Бартън. - Как го направихте?

Самият Уилсън беше още по-изненадан. Бартън го приближи, гледаше го въпросително.

- Как го направихте? - повтори той.

Уилсън мълчеше и гледаше объркано.

- Не знам какво стана.

- Това не беше случайно познаване. - Витрините нямаха означения и Бартън знаеше, че Уилсън е разпознал правилно всеки свитък.

- Не съм сигурен - каза Уилсън и разтърка очи. - Трябва да е някакво съвпадение.

- Според моя опит подобно нещо не съществува - сериозно отвърна Бартън. - Съвпаденията са просто пътепоказатели на съдбата. - И най-неочаквано се усмихна топло.

Уилсън бавно тръгна покрай витрината на Исая и спря при последната част от текста. Искаше да е по-далеч от Бартън. Съсредоточи се върху знаците и преведе без никакво усилие:

- Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви. Тогава от месец на месец...

Четеше го!

Уилсън рязко се завъртя към Бартън.

- Какво общо имат свитъците от Мъртво море с пътуването във времето? Или просто се опитвате да ме впечатлите с това колко пари имате?

Бартън посочи другия край на помещението.

- Отговорът е там, в Книга Естир.

В последната редица имаше витрина с много добре запазен свитък - вероятно най-непокътнатият в цялото помещение.

Уилсън го доближи.

- Мислех си, че Книга Естир липсва в свитъците от Мъртво море. Тя не беше ли единствената от Стария завет, която не е била намерена с другите?

- Трябва да кажа, че сте пълен с изненади, Уилсън. - Бартън изглеждаше наистина впечатлен. - Абсолютно прав сте. Разпространеното схващане е, че Книга Естир, която е двайсетата в Библията, е била открита в Йерусалим. Това обаче не е така. Нейно копие също е било открито в пещерите край Мъртво море наред с останалите, но това е добре пазена тайна.

- Че защо е нужно да се пази в тайна?