Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Какво е това? - Опитваше се да си спомни нещо. Клекна и надникна в една тясна цепнатина в основата на стената. Вътре беше напъхано нещо. Това беше моментът, в който щеше да установи със сигурност, че не е луда. Измъкна с нокти шофьорската карта от скривалището в стената и прочете името:

Джак Болтън

Точно името, което очакваше да открие.

Това означаваше, че всичко, което беше видяла, е истинско. Картата беше доказателство. Хелена я прибра в джоба на якето си. Даваше си сметка, че именно тази находка може да се окаже нещото, което да я спаси от влизането в лудницата. Искаше ѝ се да се разсмее тържествуващо, но вместо това отново се загледа в напъханите в кофата дрехи. Мъжът от виденията ѝ - може би Джак Болтън? — беше оцелял при катастрофата на магистрала 610 и тези дрехи го доказваха. Как бе възможно това? И още по-важно - къде беше той сега? Ако предишните събития можеха да се смятат за някакъв критерий, виденията ѝ скоро щяха да отговорят на въпроса ѝ - особено ако престанеше да взема хапчетата.

Тръгна към мерцедеса си. Усмихваше се. Над главата ѝ прелетя още един самолет.

А после заглъхващият рев на двигателите се смени с ръмжене. От храстите изскочиха два добермана. Хелена вдигна пистолета, но тъкмо преди да натисне спусъка чу глас.

- Стой!

Двете кучета се заковаха на място и Хелена махна пръст от спусъка. От храстите излезе кльощав чернокож с плитки, държеше двуцевка. Вдигна и двата ударника, сякаш за да покаже, че той е господарят тук.

- Коя си ти?

Все така насочила пистолета към кучетата, Хелена хвърли бърз поглед към мъжа и към пушката в ръцете му - беше в лошо състояние и цевите бяха покрити с ръжда.

- Какво търсиш тук?

- Виждала съм ви - тихо каза Хелена и вдигна слънчевите очила на челото си, за да го разгледа по-добре.

Двата добермана спряха да ръмжат, отидоха при господаря си и се излегнаха в краката му.

- О, не пак! - изстена Джордж.

- Вие сте Джордж Уошингтън, нали?

- Махай се от имота ми! - В гласа му обаче прозвуча изненада.

Чак сега Хелена видя белия форд, паркиран на улицата зад нейната кола. Беше точно онзи от виденията ѝ.

- Един човек е бил в багажника на колата ви, господин Уошингтън. Вие сте го пуснали да се измие. Ето там. - И посочи душкабината зад себе си.

- Махай се от имота ми! - изрева той.

- Не и преди да ми кажете онова, което искам да знам.

- Не ме карай да те застрелям!

- На ваше място не бих стреляла - спокойно каза тя.

- Отдалече си личи, че е най-вероятно да ви отнесе лицето, ако дръпнете спусъка.

Джордж зяпна ужасено оръжието си.

- Какво ѝ е?

Хелена свали пистолета.

- Нямам никакви лоши намерения, господин Уошингтън. Просто ми кажете какво стана с мъжа в багажника на колата ви.

- Какъв мъж?

- Наложи ви се да отворите багажника с щанга.

- Щанга ли? Не знам нищо за никакви щанги.

- В багажника има кутии с морфин, нали? - Всичко това се завръщаше в паметта ѝ точно в момента.

- Следила си ме! — изрева той.

Щом най-сетне установи със сигурност, че всичко от виденията ѝ е истина, Хелена се почувства някак странно изтощена.

- Казвам се Хелена Каприарти - каза тя. - И ви уверявам, че всичко това ме обърква не по-малко от вас.

Кучетата мълчаливо се мотаеха в краката на Джордж и се наслаждаваха на слънчевата топлина. В отчаянието си той се обърна към тях.

- Втори път за днес! Какво ви става? Ще ви сменя, да знаете. Точно така! Ще си взема истински кучета, които да пазят и мен, и дома ми! До гуша ми дойде от вас!

Животните наклониха глави настрани, сякаш се опитваха да проумеят какви ги говори.

- Къде е мъжът, който беше с вас днес? - попита Хелена.

- Ти ми кажи.

- Джак Болтън ли се казва?

Джордж се намръщи объркано.

- Какви ги говориш? Единственият Джак Болтън, когото познавам, работи в радиологията.

Значи шофьорската карта беше открадната; Хелена имаше смътно видение за нещо подобно. Затова значи беше напъхана в цепнатината в душа!

- Работите в болницата, нали? - попита тя.

- Не можеш да го докажеш.

- Точно оттам е морфинът.

- Казах — не можеш да го докажеш!

- Не ми пука за морфина, можете да сте сигурен. Само ми кажете къде е отишъл мъжът. Покритият с кръв. Затова съм тук. Къде е той?

- Нищо няма да ти кажа.

А после внезапно я зяпна.

- Я чакай малко! Ти си жената на оня червенокосия, нали? Точно така! Ти си извратената кучка!

Думите му бяха абсолютно безсмислени.

Той я посочи.

- Ти си, нали? - Въображението му започна да рисува засукани образи с Хелена, гола върху кухненска маса и тъй нататък. - Ти си онази, за която ми разказа Уилсън.