Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Уилсън пое дълбоко дъх и се опита да се отпусне. Миризмата на сапун беше позната и изведнъж го заляха неочаквани спомени. Спомени от детството в Сидни. Дългите горещи дни... безкрайни дни. По онова време винаги си навличаше неприятности. Усмихна се. Животът тогава беше толкова прост.

Трепереше толкова силно, че едва се държеше на крака. Свали очилата и притисна меката бяла кърпа към лицето си. Помещението внезапно се разлюля и започна да се размазва...

Уилсън падна.

Отвори очи. Приклекнал само на сантиметри от него, почти опрял нос в неговия, стоеше единият доберман - женският.

Ушите на кучето бяха свити назад и то беше готово да скочи!

Уилсън беше гол, на четири крака, с лице към животното. Слънчевите очила бяха на пода до него. Гледаше кучето право в очите и се опитваше да не помръдва. Изведнъж доберманът го близна по бузата. С разтуптяно до пръсване сърце Уилсън се отпусна.

- Куче! Уплаши ме до смърт.

Кучето го изгледа. Уилсън се осмели и го погали. В отговор доберманът го близна пак. Явно Уилсън се беше сдобил с нов приятел. Цялата ситуация беше много странна. Реакцията беше точно обратна на реакцията на онзи охранител.

Под радостния поглед на кучето Уилсън провери съдържанието на портфейла, който беше откраднал. Вътре имаше три еднодоларови банкноти, шофьорска карта и зелена карта на „Америкън Експрес”. Уилсън прочете името върху книжката:

Джак Болтън

Снимката изобщо не приличаше на него - плешив мъж около петдесетте. Уилсън напъха картата в една пукнатина в стената. Погледна банковата карта и я завъртя в пръстите си, като обърна особено внимание на заврънкулките, минаващи за подпис.

Вдигна банкнотите, огледа ги и нещо привлече вниманието му. Джордж Уошингтън - по-точно президентът Джордж Вашингтон - беше гордо изрисуван върху банкнотата. Съвпадение ли беше това? Уилсън обърна банкнотата и сърцето му прескочи. От другата страна имаше две изображения - пирамида и орел, символи от Държавния печат на Съединените щати. Уилсън не можеше да пропусне иронията на онова, което виждаше. Пирамидата - същото съоръжение, което щеше да изиграе основна роля в мисията му тук. И орелът - емблемата, символизираща римските легиони в Юдея по време на Първото юдейско въстание.

Думите на Бартън отекнаха в ума му: „Съвпаденията са просто пътепоказатели на съдбата. Обръщайте им внимание, Уилсън. Те ще ви водят“.

- Какъв размер е големият ти бял крак? - извика отвън Джордж.

Уилсън нагласи слънчевите си очила и излезе от душа с новите дрехи, преметнал кърпата през врата си. Отпред оранжевата тениска беше с надпис „Машина за любов“, изписан с флуоресцентни букви. А синьото долнище на анцуг му беше доста малко. Чувстваше се адски тъпо, но какъв избор имаше? Поне дрехите бяха чисти.

Пътнически самолет прелетя с рев над двора и Уилсън не можа да повярва, когато видя колко е ниско. След като звукът затихна, той отговори на въпроса на Джордж.

- Ами... май единайсети.

Джордж отвори една от четирите кутии за обувки, които беше сложил на масата, и обясни:

- Летището е само на километър и половина. В зависимост от посоката на вятъра самолетите прелитат понякога точно над нас. Никой не иска да живее тук. - Изчезна в бараката, но не спря да говори. - Точно както ми харесва... приятно и без любопитни очи.

Едно от кучетата се отърка в крака на Уилсън и той погледна надолу. Беше женската. Размърда отрязаната си черна опашка.

Гласът на Джордж внезапно премина в крясък:

- Не ги доближавай! Те са убийци!

Уилсън спокойно почеса кучето по главата.

- Няма нищо...

Джордж изгледа кръвнишки домашната си любимка.

- На това ли съм ви учил? Да другарувате с бели! - Погледна объркано Уилсън. - Какво си ѝ направил?

- Нищо не съм ѝ правил!

Джордж изсумтя и му подметна някакви бели маратонки.

- Сто на сто си ѝ направил нещо! Няма начин!

- Просто е дружелюбна.

- Дружелюбна?! Моите кучета не са дружелюбни!

Уилсън сви рамене.

- Нещо за ядене ли ѝ даде?

- Не.

- Тогава какво е станало?

- Близна ме по лицето, нищо друго.

Джордж сграбчи добермана за нашийника и го помъкна настрана.

- Близнала те е? Те мразят бели! - Погледна кучката в очите. - Ти мразиш белите хора. Нали?!

- По-щастлив ли щеше да си, ако ме беше нападнала?

Джордж се замисли за момент.

- Да, щях.

Уилсън погледна чисто новите маратонки.

- Откъде ги взе?

Джордж заповяда на кучетата да клекнат и им перна по един шамар.

- Събудете се! И двамата. — После отговори на въпроса на Уилсън. - От един умрял тип. Имам десетки чифтове.