Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Никоя жена не си заслужава чак толкова, че да излива кръв по панталоните ти! Защо изобщо ти е било да се забъркваш в такава каша? - Джордж подуши ръката си и на лицето му моментално се появи отвратена гримаса. - Нищо лично, пич, ама ти воииш!

Уилсън подуши ризата си. Вонята наистина беше ужасна.

Джордж дръпна дланта си колкото се може по-далеч от носа си.

- Леле, човече! Смърдиш по-зле и от краката ми! Кучетата ми ще ти наръфат гъза със сигурност, падат си по вмирисано месо. Идвай тук.

Уилсън последва кльощавия мъж към дъното на двора.

Джордж мислеше на глас.

- Значи жената на онзи тип е някаква луда кучка. Мъжът ѝ, ами... - Забави крачка.-Трудно е да се опише, обаче изглежда наистина шантаво. - Джордж знаеше, че видът на мъжа буди страх, но не искаше да признава, че изпитва това чувство. - Както и да е, явно си по-храбър от мен.

Отведе Уилсън до бетонна душкабина, която изглеждаше така, сякаш не е използвана от много време. По пътеката имаше дори паяжини и Джордж ги махна, за да стигне до входа и да изрита вратата.

- Бих те пуснал да се измиеш вкъщи, ама много смърдиш, честно. А не искам да си имам още неприятности с Телма. И без това са ми предостатъчно. - Посочи душа. - Няма топла вода, но пак е нещо.

- Наистина съм ти благодарен - отвърна Уилсън.

- Ти май не си тукашен. Доста странно говориш.

Уилсън замълча за момент, после каза:

- От Австралия съм. - Искаше му се да каже „Тихоокеанския регион“, но трябваше да минат поне още петдесет години преди това име да означава нещо за когото и да било.

На лицето на Джордж цъфна усмивка.

- Голяма работа е тоя Пол Хоган... Знаеш го „Дънди Крокодила“, нали?

- Че как! - отвърна Уилсън. Знаеше, че Пол Хоган е бил австралийски актьор и комедиант, но никога не беше гледал филми с него. - Жесток е.

Джордж се ухили до уши.

- Направо жесток! - И ентусиазирано започна да разправя една сцена. - Особено когато онзи тип се опита да го обере в Ню Йорк и нашият вади грамадното си ножище и вика: „Ето това е нож!“ Голям майтап! - И се разсмя.

Макар да бе останал без сили, Уилсън се усмихна.

- Всички ли австралийци са такива майтапчии?

Отговорът на Уилсън беше уклончив:

- Ами...

Внезапно в главата на Джордж изникна сериозна мисъл и той се намръщи.

- Добре де, а как успя да се намърдаш в колата ми?

- Беше отворено.

- Кое?

- Искам да кажа, багажникът беше отворен.

- Чакай малко! - обвинително рече Джордж. - Ти ли взе парите ми от жабката?

Уилсън вдигна ръце в знак, че е невинен.

- Не съм. Кълна се! Капакът на багажника беше отворен и се вмъкнах при морфина. Това е!

Джордж се вгледа внимателно в лицето му - всеки крадец се гордее, че може да разпознае друг от породата си. Последва дълго мълчание.

- Проклети ченгета! Човек не може да им има доверие, нали?

И тупна Уилсън по гърба.

- Багажникът понякога се отваря, когато карам малко по-бързичко. Реша ли да се правя на Марио Андре- ти, цялата кола започва да се разпада! - Разсмя се и се обърна. - Ще ти донеса кърпа и нещо да се облечеш. На рафта трябва да има сапун.

Във външната баня винаги имаше сапун, ако на Джордж случайно му излезеше късметът и трябваше да заличи някакви следи. Докато тръгваше към караваната, той отново подуши ръката си.

- Леле! Целия те е накиснала в кръв. Направо не мога да повярвам. А бе тия жени са адски извратени напоследък!

Дворът беше ограден с бодлива тел. На няколко места оградата беше паднала и лесно можеше да се прескочи. Оттатък обаче нямаше нищо, само гола трева без нито едно дърво, където да се скриеш. Уилсън се замисли дали да не побегне, но беше много слаб, а доберма- ните бяха опасно близо. Пък и един душ му се струваше особено подходящ точно сега. Не можеше да мисли за друго освен как ще пъхне глава под душа и ще започне да пие вода, докато не се пръсне. Искаше да се напие толкова, колкото можеше да побере. Всяка става го болеше. Той предпазливо свали дрехите и бинтовете и ги пусна на пода.

Погледна мръсната си кожа. Цялата му телесна мазнина беше изчезнала. Останал само по слънчеви очила, тъй като не искаше да поема никакви рискове, Уилсън зачака водата да тръгне по тръбите.

Оказа се толкова студена, че дъхът му секна. Загълта жадно, докато не му се стори, че коремът му ще се пръсне.

Поток кафеникава вода потече в канала, докато Уилсън търкаше кожата си. Накрая останаха само едва забележимите розови белези от неотдавнашните му наранявания. За втори път си помисли какъв късметлия е, че е останал жив. С периферното си зрение видя нещо да помръдва, трепна и в следващия миг разбра, че Джордж е преметнал през стената чиста кърпа и дрехи. Сякаш Бог му бе пратил Джордж Уошингтън на помощ.