Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Ъ-ъ-ъ... ехо?

Джордж се облещи и цигарата падна от устата му.

- Бихте ли ме пуснали да изляза, ако обичате? - примоли се Уилсън. - Моля ви, пуснете ме. - Беше мислил часове какво да каже и как да го каже.

- Да ме вземат шибаните дяволи черни - беше отговорът на Джордж. Не беше от хората, които си пилеят цигарите, така че се наведе, взе цигарата и я лапна.

В багажника Уилсън събра молитвено длани.

- Моля ви, пуснете ме! - Въздухът беше спарен и главата го болеше ужасно, вероятно от удара, когато се беше опитал да стане, и от сериозното обезводняване. - Моля ви...

Джордж погледна под колата, за да се увери, че няма начин онзи вътре да избяга.

- Ти си онзи сериен убиец, дето го търсят всички, така ли?

- Не съм сериен убиец, честна дума - отвърна Уилсън.

Джордж се почеса по наболата брада.

- Тогава какво правиш в багажника ми? - Последва мълчание. - Не ми отговори. Какво правиш в колата ми?

- Пуснете ме и ще ви разкажа всичко - каза Уилсън. - Обещавам.

Джордж потропа по капака с кокалчета и попита отново, този път по-твърдо:

- Какво правиш в колата ми?

Отговорът беше неочакван.

- Вие дилър на дрога ли сте?

Джейсън дръпна от цигарата и събра две и две.

- О, имаш предвид морфина. Това е малко странично начинание. Напълно законно. Да, напълно. Помага ми да вържа двата края, нали разбираш.

- Значи наистина сте дилър на дрога.

Джордж обиколи колата, като анализираше ситуацията.

- Не съм дилър, пич. И между другото, хич не е гот да се опитваш да извърташ нещата.

- Е, щом стана ясно, че не сте дилър на дрога, а аз не съм сериен убиец, защо не ме пуснете и да поговорим? - предложи приглушеният глас на Уилсън.

Джордж се разсмя.

- Трябва да се постараеш повечко.

- Вижте, признавам - отвърна Уилсън. - Полицията наистина ме издирва, но не съм сериен убиец, честна дума.

- Пак не се класираш! Знаеш ли какво си мисля? Ще взема да закарам бричката до най-близкия участък и да те предам. Може пък да получа някоя хубава награда, а?

Въображението на Джордж запрепуска: как го величаят като герой и му връчват огромна награда, хиляди долари. Кметът му дава ключовете от града и от този род.

Гласът на Уилсън наруши тишината.

- Няма да го направиш.

Джордж се усмихна.

- О, ще го направя.

- Не, няма.

- И защо, ако смея да попитам?

Отговорът на Уилсън не закъсня.

- Защото ще им кажа за малкия ти проблем с морфина.

Мечтите на Джордж се разпръснаха като цигарен дим.

- Те търсят теб повече, отколкото мен - заяви той. - Цял куп ченгета те търсиха снощи под дърво и камък. Бяха плъзнали като хлебарки по барбекю. Обърнаха болницата наопаки.

- Но аз не съм сериен убиец. И когато го разберат, ще започнат да търсят теб за компенсация.

Джордж отметна плитките от лицето си.

- А к’во ще кажеш да те оставя да отлежиш един-два дни в багажника? Докато не пукнеш от глад? После ще те стоваря пред участъка и ще им оставя бележка. По дяволите, може и просто да те закопая отзад и да си спестя бензина. Всъщност може да си спестя и месото за кучетата за две седмици, ако те прибера във фризера.

- Сигурен ли си, че искаш да остана тук? - отвърна Уилсън. - Мога да направя куп поразии за два дни. - Разклати една кутия и ампулите с морфин вътре задрънчаха. - Струва ми се, че ще ми харесат на вкус.

Пътнически самолет прелетя ниско над двора и Джордж го изчака да мине, преди да отговори.

- А защо не взема едно пукало и не те надупча? Това ще ми струва само две-три ампули. Имам и парцали да избърша кръвта.

- Е, би могъл да го направиш - отвърна приглушеният глас на Уилсън. - Но не трябва да стреляш по мен, а да ми благодариш.

- Да ти благодаря? За какво да ти благодаря?

- Защото в момента не си зад решетките тъкмо заради мен. Аз бях онзи, който прекъсна копчето за отваряне на багажника. Щеше здравата да загазиш, ако не бях тук. Пък и едва ли ще искаш да съсипеш чудния си автомобил, като го надупчиш целия, нали? Сам го каза - това чудо е мечта за колекционерите.

Имитацията беше съвършена и Джордж се разсмя.

- Дрънках врели-некипели, за да си спася задника! Бих излъгал и за баба си, ако това можеше да ме измъкне от неприятности.

- Благодарение на мен вече нямаш никакви неприятности.

- Мога да се справя с тъпите ченгета и без твоята помощ!

- Мисля, че ми дължиш поне една услуга.

Джордж стъпка фаса.

- Нищо не ти дължа. Не си ти причината да се измъкна. - В ума му отново се появи ясно лицето на Висблат.

- Причината е някакъв страшен изрод, дето долетя с полицейски хеликоптер. - Той се намръщи. - Така де, аз самият не съм пръв хубавец, ама... Леле! Онзи тип изглеждаше така, сякаш са го били с тояга... ама здравата са го били.