Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Друг санитар, Джетро Никсън, сграбчи Джордж за ръката и изсумтя:

- Какви ги плещиш?

Джордж погледна несигурно тежащия сто и четирийсет кила мъж, който се извисяваше над него. Джетро беше огромен и приличаше на гигантска баскетболна топка. После Джордж насочи вниманието си към насъбралата се около тях тълпа. Всички го познаваха.

- Колата ти е ей там - рече Джетро и посочи силно ръждясалия и с изтъркани гуми „Форд Импала“ модел 1979.

- Джетро - прошепна му Джордж. - Току-що спечели наградата за дебел тъпак. Да, спечели я.

Вече нямаше друг избор освен да замазва нещата.

- Аз нямам кола - обяви Джордж. - А „ Форд Импала"! Ако някое ченге ме пита карам ли кола, отговарям: не, човече, карам форд, загрявате ли?

Когато дойдеше време да дрънка небивалици, Джордж Ч. Уошингтън беше самороден майстор. Именно затова все твърдеше, че Ч в името му било от Честен.

Лейтенант Гудман стоеше изпънат, с ръце зад гърба.

- Издирваме избягал убиец - каза той високо. - Беглецът е бил във вашата болница само преди петнайсет минути...

- Страхотно - изсумтя Джордж. - Избягал убиец... направо страхотно.

- Имаме основания да смятаме, че е избягал в тази посока. - Лейтенантът посочи през паркинга към нощта. - Всички да отидат при автомобилите си. Колите ви ще бъдат претърсени. След това ще бъдете помолени да ги преместите от другата страна на сградата. Трябва да разчистим този район колкото се може по-бързо.

Тълпата бавно започна да се разпръсва. С изключение на Джордж. Той стоеше абсолютно неподвижен с надеждата, че никой няма да го забележи.

- Ето там е! - изведнъж се обади познат глас. Джетро сочеше ръждивия му бял форд.

На Джордж му идеше да го фрасне по тъпата черна тиква.

Един полицай моментално се върна.

- Къде е колата ви, сър?

Джордж се почеса по брадичката.

- Не си спомням. - Погледна в другата посока. - Май беше към спешното.

Полицаят посочи белия форд.

- Това ли е колата ви?

Джордж надяна най-обърканата си физиономия.

- А, тука била значи! Понякога се бъркам, разбираш. Нов съм в окръг Харис.

Това също беше лъжа. Джордж реши, че ще убие Джетро, когато излезе от пандиза - защото с това темпо на издънките се беше запътил точно натам.

Гледката беше тревожна. Колата му беше наобиколена от полицаи. Всичко определено приличаше на капан и Джордж нервно взе цигарата, която държеше зад ухото си, и каза тихичко:

- Трябваше да почна работа в „Севън Илевън“. Да, трябваше. - Тъкмо кретенът Джетро му бе помогнал да натовари откраднатия морфин в багажника на колата.

- Отворете я - каза един полицай от специалните части и сръчка Джордж с фенера си. - По-бързо!

Джордж с неохота затършува в джобовете си.

- Момент, момент, само да си намеря ключовете...

Опита се да се направи на объркан, но ченгето се ядоса и перна цигарата от устата му.

- Това пък защо го направихте? - изскимтя Джордж.

- Отворете колата, господине!

- Проклета кука - промърмори Джордж.

- Какво казахте?

- Казах „проклет ключ“!

Преди полицаят да успее да отговори, Джордж извади връзка ключове, поне трийсет, вързани на стара тел.

- Отворете колата!

- Казвам ви, вътре няма нищо.

Джордж обаче нямаше избор и с неохота отключи предната лява врата.

Полицаят я отвори и освети вътрешността с фенера. Точно тогава покрай тях мина капитан Хол и нареди:

- Провери багажника.

- Там няма нищо... - обади се Джордж.

- Млъквай! - озъби му се капитанът.

Полицаят натисна няколко пъти бутона за отваряне на багажника, но не се случи нищо. Той се измъкна и попита:

- Кой ключ отваря багажника?

Джордж се обърка.

- Кой ключ? - повтори ченгето.

- Ключалката е счупена от години - щастливо обясни Джордж. - Някой се опита да ме обере, нали разбирате. Ще видите, ще видите. - Изтича към задницата на колата и посочи изкормената ключалка.

Капитан Хол също я огледа - централната част на механизма липсваше.

- Искам този багажник да бъде претърсен! - извика той и стовари юмрук върху капака. - Отваряй!

- Тази кола е мечта за колекционерите! - отчаяно каза Джордж.- Моля ви, недейте... - Но лейтенант Гудман го избута настрани и пъхна щанга под ръба на капака.

Някъде отгоре се чу тихо буботене, което бързо се превърна в рев и един полицейски хеликоптер увисна на трийсет метра над болничния комплекс. След секунди лъчът на мощен прожектор се насочи надолу и вдигнатият от перките вятър заблъска тълпата. Застанал под въздушното течение, капитан Хол прецени положението - беглецът се беше измъкнал през пръстите му, а сега и командир Висблат беше тук. Нещата вървяха от лошо към по-лошо.