Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Агентът докосна микрофона си и прошепна:

- Тук Алфа Три. Открих нещо.

За секунди около него се появиха десетки мъже от местната полиция и специалните части. Алфа Три посочи с автомата си счупения прозорец на колата и каза:

- По седалката има кръв.

Капитан Роналд Хол, водачът на елитните специални части, надникна в автомобила, после с рязък жест нареди на хората си да продължат напред. Те се подчиниха тутакси и се втурнаха в мрака. При пълномащабна операция като тази той бе командващият. Залавянето на беглеца бе негово задължение.

- Останалите веднага се върнете в болницата! - извика капитан Хол.

Навсякъде имаше полиция.

Слушалката на Хол изпращя.

- Тук Алфа Пет. Открих нещо.

Лъчите се насочиха към агента, който беше само на десетина метра настрани. Той сочеше нещо на земята с автомата си.

- Бинтове - каза агентът. Свали едната си ръкавица и ги докосна. - Още са топли.

Това означаваше, че беглецът трябва да е наблизо.

Един местен полицай небрежно се облегна на багажника на очукан бял форд. Под тежестта му капакът изщрака и се затвори!

За ужас на Уилсън механизмът се заключи точно над главата му. Не беше имал време да затвори капака както трябва. Дали го бяха открили? Остана да лежи абсолютно неподвижно в тесния багажник, като се мъчеше да не издава нито звук.

- Съсредоточете издирването към Алфа Пет - нареди капитан Хол, махна ръка от микрофона и добави ядосано: - Казах да се връщате в болницата. Това е заповед! - Не харесваше полицията на окръг Харис - бяха арогантни, некадърни и непрекъснато му се пречкаха.

Полицаят нервно посочи багажника на белия форд и погледна озадачено ключалката.

- Мисля, че трябва да...

Капитан Хол гневно го сграбчи за ризата, за да е сигурен, че ченгето го е разбрало.

- Казах, връщайте се в шибаната болница! Знам какво правя! - И го изблъска към болницата. - Това е заповед! - Изобщо не беше в настроение да му се правят на умни.

Както му беше заповядано, полицаят тръгна към сградата.

Уилсън не смееше да помръдне. Светлината на фенерите проникваше през малките дупки от ръжда в ламарината на колата. Секундите се изнизваха. Поради някаква причина полицаите явно не бяха разбрали, че е тук. Уилсън се беше свил неудобно върху някакви малки картонени кутии. Предпазливо обърна една към светлината. На етикета пишеше „Фармацевтичен морфин, 50 ампули в кутия“.

Отвън агентите на специалните части претърсваха паркинга в посока към промишления район зад болничния комплекс. Не откриха нищо. Беглецът би трябвало да е сериозно ранен, помисли си Хол. Как би могъл да се измъкне за толкова кратко време?

- Трябва да претърсим колите - обади се заместникът му лейтенант Гудман. - Трябва да е някъде тук.

Хол си погледна часовника и каза:

- По-бързо обаче. Времето ни изтича.

Полицаите бяха стратегически разположени по двойки на всеки ъгъл на основната болнична сграда с извадени оръжия. Над шейсет мъже и жени бяха изведени през двойната врата в студената нощ.

- Защо ни изкарвате навън? - попита един мъж.

- Кой ще се грижи за пациентите? - извика друг.

Бяха извели целия дежурен персонал на спешното отделение - доктори, медицински сестри, санитари и служители от администрацията.

Лейтенант Гудман се обърна към тълпата.

- Трябва да разчистим района, дами и господа. - Посочи служебния паркинг. - Искаме всеки да посочи колата си, за да бъде огледана. Това се прави за собствената ви безопасност.

Вратата на болницата се отвори отново и полицаите изтикаха навън кльощав чернокож мъж с бейзболен каскет на „Хюстън Астрос“. Джордж Ч. Уошингтън имаше плитки до раменете и златни обеци на двете уши. Беше с пурпурна тениска, сива престилка на санитар, джинси и маратонки. Най-характерната му черта беше липсващ преден зъб.

Джордж никога не беше виждал толкова полиция накуп и бързо заключи, че това е някакъв капан. Със сигурност бяха тук заради факта, че беше откраднал достатъчно морфин, за да качи на черешата половината жители на Хюстън. Трийсет и две кутии, ако трябваше да е точен. Беше ги отмъкнал завчера от склада.

- Казвам ви, че нямам кола - раздразнено викна той. - Нямам! Кой е началникът? Искам да знам кой е началникът!

Въпреки протестите му го избутаха при останалата тълпа.

- Мразя колите! - продължи той. - Замърсяват въздуха и правят какви ли не поразии. На тях се дължи озоновата дупка, човече. - Като гримасничеше яростно, той си запробива път през групата. - Да! Замърсяват! Знаете ли, има две неща, които адски ме дразнят - настроени срещу малцинствата ченгета и бълващи пушек автомобили! И двете са продукт на капиталистическото лицемерие.