Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Лейтенант Гудман извади щангата и се обърна към капитана. Двамата бяха присъствали в залата за инструктаж тази вечер и бяха станали свидетели на изстъплението на командир Висблат с ефрейтор Бишоп. В резултат и двамата бяха доста разтревожени, което си беше в реда на нещата.

- Какво ще наредите? - попита Гудман.

Хеликоптерът се спускаше.

Капитан Хол се обърна към полицаите.

- Разкарайте останалите автомобили колкото се може по-бързо. Отцепете района. Ще докладвам на командира. - И махна на Гудман да се разкара.

Хеликоптерът вече кацаше на асфалта сред облак от прах и боклуци. Джордж го зяпаше и придържаше бейзболната си шапка. В задната част на кабината различи висок червенокос мъж, който се взираше през стъклото към него. Беше наистина внушителна гледка.

Лейтенант Гудман го избута към форда и нареди:

- Изчезвай.

- Кой е онзи? - предпазливо попита Джордж.

- Командир Висблат - отвърна лейтенантът и, кой знае защо, отговорът прозвуча като заплаха.

Двигателят на хеликоптера започна да намалява оборотите, а едрият мъж отвори вратата и излезе. За момент погледите им се срещнаха и Джордж се изпълни с дълбок ужас. Точно по този начин се беше почувствал, когато стоеше в една висока сграда и гледаше през прозореца - Джордж изпитваше невъобразим страх от високо. Напипа ключа на колата, завъртя го и двигателят оживя със стържене. Време беше да се пръждосва оттук.

Изгорели газове проникнаха в багажника и Уилсън направи всичко възможно да не се закашля. Той погледна през една от дупките отстрани и видя позната фигура - огромен мъж с червена коса. Не можеше да го сбърка. Беше видял точно този човек, когато бе пристигнал тук.

- Ама че безподобен изрод! - промърмори Джордж.

- Ченгетата стават все по-грозни... определено.

Колата набра скорост, подскочи и излезе на улицата. Джордж посегна да затвори жабката и забеляза, че парите му са изчезнали.

Някой ги беше свил!

Беше събрал над двеста долара.

- Накъде върви този свят - промърмори той отвратено. - Ченгета да крадат от беден черен несретник! Това си е чисто престъпление. За тази нощ приключвам с работата!

Запали поредната цигара, а от тонколоните загърмя „Не докосвай това“ на Ем Си Хамър.

Джордж започна да приглася, като движеше рамене в идеален такт с музиката.

- Не докосвай... Не докосвай това!

Можеше да е и по-зле, реши той. Поне този път не го бяха арестували и засега морфинът беше на сигурно място. Колкото до Джетро Никсън... ами, време беше да си намери партньор с повечко мозък, но не твърде много. Опитът му показваше, че когато партньорите са прекалено умни, често са още по-опасни.

Хюстън, Тексас

Ричи Роуд, Бордърсвил

26 ноември 2012

02:35

Мисия Исая-ден втори

С писък на спирачки белият „Форд Импала“ рязко зави наляво. Джордж взе завоя доста по-бързо, отколкото искаше, защото педалът измина половината път, преди да подейства. Трябваше да смени накладките, но го отлагаше от месеци, както правеше с всичко, което искаше да направи в живота си.

Рязката промяна в движението изтръгна Уилсън от въглеродно-оксидния му ступор. Той се опита да се надигне, блъсна челото си в металния капак и едва не просна сам себе си в безсъзнание.

Джордж чу думкането и реши, че скъпоценният му форд се нуждае и от нови ресори на задните колела.

Щом зави по алеята, два едри добермана заскачаха радостно пред светлините на фаровете, сякаш бяха палета. Джордж се усмихна.

- Как са бебчетата ми? Татко липсваше ли ви?

Винаги се радваше да ги види. Колата все още се движеше, когато той завъртя ключа. Двигателят направи още няколко оборота, преди да замре.

- Стелт изтребител Едно каца - каза той, докато колата влизаше по инерция в алеята и спираше точно пред къщата.

Отвори вратата. Двете кучета моментално навряха муцуни вътре, за да оближат ръцете и лицето на господаря си - направиха го с бурен ентусиазъм. Джордж им заговори галено, нещо, което бе запазил само за любимците си, и започна да ги запознава със събитията от вечерта.

- Тате видя едни шантави шибаняци тази вечер. Точно така, шантави шибаняци. - Ясно си представи лицето на Висблат. - Единият беше голям грозник. Хич нямаше да ви хареса. Ама хич. Да.

Докато слизаше от колата, двата добермана, мъжки и женски, подскачаха радостно около него. Бяха високи, стройни и силни, с дълги муцуни и щръкнали уши. И двата бяха черни с изключение на жълто-кафявото петно на гърдите и тесните жълто-кафяви ивици по бузите.