Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Едрият тип с червената коса ли? - попита Уилсън.

- Да, командир някакъв. - Джордж запали нова цигара. - Познаваш ли го?

- Ако ти кажа истината, ще ме пуснеш ли?

- Убеди ме защо изродът те гони по петите и може да ти се отвори възможност да излезеш.

Уилсън си даде сметка, че трябва да скалъпи някаква засукана история, за да се измъкне. И наистина я скалъпи.

- Онзи червенокосият... гони ме заради една жена. - Замълча и реши да протака. - Май е по-добре да не ти казвам нищо - каза малко засрамено.

Любопитството на Джордж обаче вече се беше събудило.

- Давай, разказвай...

- Вече казах твърде много.

- Хайде де!

- Нека просто кажем, че направих някои доста кофти неща.

Джордж пристъпи към багажника.

- Какви? Кажи ми!

Уилсън отговори след добре премерена пауза:

- Спах с жена му. Затова се опитва да ме пипне.

- Поднасяш ли ме?

- Истина е.

Умът на Джордж се изпълни с пикантни сексуални образи.

- Биваше ли я?

- И още как!

- Какво стана?

Като ще е гарга, поне да е рошава, реши Уилсън.

- Опъвах я на масата в кухнята, когато той ни свари. При това тъкмо свършвах. Бита сметана навсякъде и така нататък. Същински фонтан. Оттогава бягам.

- Ама онзи наистина изглеждаше страшно преебано! - ентусиазира се Джордж. Радваше се, че има с кого да го сподели. - Голям храбрец си, майката си е ебало! Или трябваше да кажа жена му си е ебало? Ха! По-голям храбрец и от мен! Изобщо не бих припарил до жената на онзи тип. - Представи си Висблат ядосан - ама наистина ядосан. - Ти си луд за връзване, пич!

- Пусни ме да изляза - изстена Уилсън. - Малко ли неща ми се стовариха на главата?

Молбата му беше посрещната с пълно мълчание.

Уилсън надникна през дупките. Събеседникът му като че ли беше изчезнал. Внезапно се чу стон на огъван метал и Уилсън прояви достатъчно съобразителност да си сложи навреме слънчевите очила. Капакът се вдигна и свежият въздух нахлу в багажника. Последва момент на несигурност, докато лежеше по гръб, а над него се беше надвесил застрашително силует на мъж с растафариански плитки.

- Толкова се радвам, че не си черен! - ухили се Джордж и измъкна Уилсън навън. - Изглеждаш адски зле, пич. Ранен ли си?

- Последните два дни бяха доста напрегнати, от това е.

- Личи си - промърмори Джордж, докато изучаваше госта си. В косата на Уилсън имаше засъхнала кръв. Дрехите му бяха на парцали. И нямаше обувки.

- Чука кучки, а после тича презглава да си спаси живота. Пич, голям си тъпак!

Уилсън се олюля и Джордж го задържа да не падне.

- Един черен винаги знае как да не си навлича неприятности. Особено когато става дума за кучки. Както и да е, аз съм Джордж Ч. Уошингтън. Нямам нищо общо с бившия президент, ако случайно се чудиш. Добре дошъл в дома ми - Вила дел Джордж. - И протегна ръка.

Уилсън я стисна немощно.

- Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Уилсън, идиотът, дето заседна в багажника ти. - Погледът му се спря върху двата големи добермана, които дебнеха в тревата. Изобщо не изглеждаха дружелюбни.

Джордж се усмихна на любимците си.

- Не ги доближавай, ако имаш мозък - в което сериозно се съмнявам, предвид обстоятелствата. - Разсмя се. - Не си падат много по непознати, особено ако са бели.

Кучетата оголиха острите си бели зъби и заръмжаха.

- Ще стоя далеч от тях, не се безпокой.

- Да се надяваме, че и те ще стоят далеч от теб. - Джордж изтупа дрехите на Уилсън с ръка. - Леле! Изглеждаш така, сякаш си ходил до ада и си се върнал. Как си успял да събереш толкова лайна по себе си?

Уилсън погледна остатъците от дрехите си. Целият беше покрит със засъхнала кръв, от глава до пети. Гърдите и краката му още бяха бинтовани. Как можеше да обясни шантавото си състояние?

- Тя искаше да се преструвам, че съм ранен - най-сетне отвърна той, устата му беше пресъхнала.

Не можеше да измисли друго обяснение, поне не толкова бързо. Знаеше, че отговорът му е глупав; но пък толкова глупав, че можеше и да мине.

- Обича да се прави на медицинска сестра - продължи той. - Искаше да ме спаси, нали разбираш. - И намигна на Джордж.

- И те е бинтовала? - възкликна Джордж. - Ама че с побъркана кучка си се хванал! - Отново се хилеше и отчаяно се опитваше да си представи сцената. – Мислех си, че знам всичко. А тя те е овъргаляла в мръсотия и кръв, а после се е преструвала, че ти спасява гъза. - Пъхна език през дупката на мястото на зъба си и облиза горната си устна. - Голяма извратенячка. Обзалагам се, че е грозна. Познах ли?

- Всъщност доста си я бива - каза Уилсън. Щом трябваше да измисля история за жена, с която е бил, поне смяташе жената да е красива. Изобщо не подозираше, че лекомисленото подхвърляне, че „я бива“, ще промени завинаги съдбата на Джордж.