Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Джордж погледна с безпокойство светлозелената врата на дома си и попита шепнешком:

- Къде е мама? Хайде да не я будим, каквото и да правим...

Кучетата доловиха някакъв шум от багажника на колата и заръмжаха.

- Ш-ш-ш! - тихо им изсъска Джордж. - Неприятности ли искате да ми докарате? - Кучетата обаче не млъкваха и той леко повиши глас. - Тихо и двамата!

Резкият му тон ги накара да клекнат послушно и да млъкнат.

- Тихо! - повтори Джордж. - Да не съм ви чул.

Беше необичайно животните да реагират по този начин, но в момента Джордж най-много се тревожеше да не събуди Телма.

- Може пък тая кучка още да спи - прошепна той, докато вървеше на пръсти към вратата.

- Защо не си на работа, по дяволите? - отекна глас отвътре.

Джордж се закова на място и си даде сметка, че играта е свършила.

„Жива е!”

Инстинктът му казваше да се омита, но външната лампа светна и вратата се отвори преди да е успял да вземе решение. Появи се едра чернокожа жена с ръце на кръста.

- Попитах, защо не си на работа?

В отговор Джордж пусна най-сладката си усмивка.

- Сладурче-папурче! Няма да повярваш какво се случи.

Опита се да ѝ разкаже цялата история, но жена му изобщо не му повярва. Телма Уошингтън си имаше теория - стане ли беля, Джордж Ч. задължително загазва. Има ли работа за вършене обаче, Джордж Ч. ще си счупи и ръката само и само да се скатае. Има ли пари - независимо от сумата, - Джордж Ч. ще се опита да ги открадне. При Джордж Ч. нямаше нищо честно - а само лъжи. За нея той беше мързеливо, крадливо, арогантно шовинистично прасе.

Връзката им беше доста интересна.

Джордж не можеше да излезе на глава с Телма и затова не положи много усилия. Знаеше как ще се развият нещата. Затова след кратка разпалена размяна на реплики гласовете им затихнаха, както ставаше винаги. Крехкото примирие в домакинството на Уошингтън отново се възцари и светлината отвън угасна.

Двата добермана останаха обърнати към задницата на колата. Едното подуши багажника. Но въпреки че бяха неспокойни, кучетата не смееха да гъкнат. Мъжкият скочи на покрива на колата и ноктите му задраскаха по олюпената боя; песът се завъртя няколко пъти и легна с глава между лапите. Женската продължи да клечи нащрек и да се ослушва, без да откъсва поглед от багажника.

Свит в скривалището си, Уилсън чуваше движение отвън, но бе твърде изтощен, за да му пука. Главата го болеше и той напипа огромна цицина там, където си беше ударил челото в капака. Намести умореното си тяло сред картонените кутии, за да му е по-удобно, и се унесе в неспокоен сън.

Мъглата безшумно изпълни двора и скри всичко. Беше типична зимна нощ в Хюстън - студена и неподвижна. В далечината, откъм международното летище, се чуваха самолетите, които кацаха един след друг.

Хюстън, Тексас

Ричи Роуд, Бордърсвил

26 ноември 2012

11:36

Мисия Исая - ден втори

Слънцето се беше издигнало високо, преди небето да се изчисти. Очертаваше се прекрасен ден. Лек ветрец подухна от запад и разлюля високата трева от двете страни на алеята. Сребрист самолет премина с грохот, оставяйки диря в небето.

Белият „Форд Импала“ беше паркиран точно пред предната врата на Джордж. Имотът беше запуснат, обрасъл в бурени и покрит с боклук. Счупени столове, части от коли и изкорубен стар телевизор се търкаляха с куп други вехтории, събрани на купчини из двора. От клона на едно дърво висеше стара тоалетна чиния - Джордж се надяваше, че един ден ще ѝ намери някакво приложение. Самият дом представляваше голяма зелена каравана, циментирана за импровизирани основи. До нея имаше навес от гофрирана ламарина, опасно килнат. Не се срутваше единствено благодарение на бетонния резервоар за вода, на който беше подпрян.

Джордж рядко ставаше от леглото преди единайсет и днешният ден не бе изключение. Жена му работеше в завод за консерви и излизаше рано, което означаваше, че по-голямата част от деня си беше негова — нещо, което идеално му допадаше. Облечен в същите дрехи като снощи, той излезе през мрежестата врата и веднага запали цигара. Кучетата моментално скочиха от местата си и дотичаха при него. Скимтяха от възбуда.

Джордж се озадачи, когато захапаха дрехите му и настойчиво го задърпаха. Още беше сънен.

- Да не сте полудели?

Животните задраскаха багажника на колата - искаха да предупредят господаря си за неканения гост вътре.

- Там има само морфин - сънено каза Джордж.

Изведнъж отвътре,се чу приглушен глас: