Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Какво трябва да направя - остро попита Висблат, - че да ви убедя, че искам този побъркан да бъде заловен? Не ми пука какво трябва да направите, за да го пипнете. - Размаха пръст. - Искам да го хванете! Жив! Разбрахте ли ме?

Ефрейтор Джеръми Бишоп, който стоеше в третия ред, се почеса по носа и Висблат моментално забеляза незначителното движение. Точно това му трябваше, възможност да покаже колко сериозно говори. Проби си път през първите редици и се надвеси застрашително над младия полицай.

- Да не би да ви безпокоят по-важни неща, отколкото да ме слушате?

Бишоп застана мирно и нервният му поглед се заби в някаква точка в стената.

- Съвсем не, командир.

- Ще направите ли всичко, което поискам?

- Тъй вярно, командир - бързо отвърна ефрейторът.

Висблат се приведе, докато носовете им почти не се опряха. Погледите им се срещнаха и Бишоп неволно се разтрепери.

- Кажете ми - рече Висблат. - Защо според вас беглецът е успял да се измъкне? Кажете ми какво мислите.

- Сър... сър... - заекна той. - Предпочитам да не казвам.

- Искам да разбера какво мислите. - Жестът на Висблат показа, че има предвид всички в залата. - Всички искаме да знаем!

Ефрейторът изпитваше трудности при намирането на думи. По челото и по горната му устна изби пот. Накрая успя да отговори.

- Сър, чакаме тук... в центъра, искам да кажа... от... от години. Не мисля, че сме били... ами, не мисля, че бяхме готови...

- И защо? - саркастично попита Висблат.

- Аз не... не мисля, че някой от нас си е помислял, че нещата могат да се развият така. Мисля, че може би ситуацията ни завари... неподготвени. Искам да кажа, никой от нас не разбираше защо трябва да стои на покрива на онези сгради. Какъв е бил мотивът му...

Висблат извади револвера на ефрейтора от кобура му, дръпна се крачка назад, вдигна оръжието и го насочи към челото на младия полицай.

- Не ми вярвате, нали?

Всички присъстващи го зяпнаха ужасени.

В дъното на залата детектив Олсън се дръпна настрани, просто за всеки случай. Сърцето му биеше бясно. Беше чувал, че командир Висблат става все по-непредвидим и нестабилен от половин година - така се говореше сред всички рангове на ХПУ.

„Трябва ли да се намеся? - запита се Олсън. - Мога ли да кажа нещо и да го спра?“ Преглътна. Гърлото му беше пресъхнало, сякаш се беше нагълтал с пясък. Никой от останалите не помръдваше и не се опитваше да попречи на ставащото, така че той също не предприе нищо. Всички стояха като заковани. Олсън реши, че трябва да е благодарен за две неща - първо, че беше премълчал за обаждането на Лорънс, и второ, че не е на мястото на ефрейтор Бишоп.

Висблат вдигна ударника и изщракването прониза тишината в залата.

- Трябват ми хора, на които мога да се доверя! - извика той. Погледна през мерника към полицая пред себе си. - Какво още имате да ми кажете?

Бишоп беше пребледнял, потта му вече се стичаше на ручеи. Беше парализиран от страх. Не можеше да събере воля дори да моли за живота си.

Висблат вдигна револвера нагоре и стреля над главата на Бишоп, в тавана. Оглушителният гръм отекна от стените и на пода паднаха парчета мазилка.

Замириса на барут.

Някой се закашля.

- Та какво още имате да ми кажете? - повтори Висблат.

- Имам ви доверие, командир - успя да отвърне Бишоп.

- Това е правилният отговор. - Висблат прибра револвера в кобура на Бишоп, закопча го и го потупа бащински по рамото. - И така, докъде бях стигнал? - Върна се на подиума. - Аха. Беглецът не бива да пострада. Слънчевите му очила не бива да бъдат сваляни при никакви обстоятелства. Това е пряка заповед. Те трябва да останат на мястото си. Пряка заповед!

Никой не разбираше защо командир Висблат нарежда това, но и никой не посмя да попита. Думите му бяха само още едно доказателство за разклатеното му душевно състояние.

Вратата на залата рязко се отвори и един цивилен полицай забързано отиде при Висблат и му прошепна нещо. Всички го гледаха, все още зашеметени от случилото се току-що.

- Това е добра новина - каза Висблат. - Кажете на отдела за идентифициране, че искам всичко да остане поверително. Веднага!

Полицаят излезе тичешком.

Висблат отново се обърна към събралите се.

- Списъкът на болниците е съкратен. Искам всички да сте готови за действие. На път сме да го спипаме. — Взе едно копие от фоторобота и го вдигна високо. - Да сме наясно. Искам този човек жив! Не предприемайте нищо рисковано. Жив! Той е сериозно пострадал, но въпреки това трябва да подходите към него предпазливо. - Огледа аудиторията за последно. - А сега всички на работа.