Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Хелена нервно се огледа в мрака.

- С риск да прозвуча мелодраматично, имам лошо предчувствие.

Леденият вятър шумолеше в окосената трева - точно толкова, колкото да заглуши приближаващи стъпки.

- Ако Висблат беше тук, вече щяхме да разберем - отвърна Уилсън и отново се зае да изучава камъните, като вървеше без никакъв страх през осветените места.

- Усещаш ли, че енергията тук е някак различна?

Хелена присви очи на светлината на фаровете. Тук бяха като мишени. За всеки случай тя се скри в черната сянка на един от камъните.

- Това е Трилитонът - каза Уилсън. Стоеше сред групата изправени камъни, образуващи широкия десет метра вътрешен кръг. Протегна ръце настрани и погледна наляво. - В средата на зимата слънцето залязва ето тук. - После погледна надясно. - В средата на лятото изгревът е ето там. А онова е Олтарният камък.

Хелена го гледаше от тъмното.

- Това означава, че Ключовият камък е... тук. - Уилсън тръгна към един мегалит от външния кръг на съоръжението. Сянката му запълзя по земята и се плъзна нагоре по неравната повърхност. Докато гледаше към периметъра на Сарсеновия кръг в търсене на Опорните камъни, умът му се изпълни с информация.

- Бягай! - изкрещя Хелена. - Уилсън, бягай!!!

Уилсън бръкна в джоба си и спокойно си сложи слънчевите очила. Обърна се и видя непосредствено зад себе си силуета на висок мъж, очертан от светлината на фаровете.

С бясно биещо сърце Хелена гледаше как командир Висблат излиза на открито. Самата тя внимаваше да стои в сенките - нямаше откъде да знае колко мъже е довел Висблат. За да станат нещата още по-лоши, започна да получава видения от Уилсън през червена мъгла.

Командир Висблат небрежно свали визьора си за нощно виждане. Пистолетът му беше насочен към гърдите на Уилсън.

- Би трябвало да сте мъртъв, господин Даулинг... а ето че сте тук. - Той посочи към сенките. - Кажете на госпожица Каприарти да не стреля. Дойдох само да поговорим.

Хелена се беше прицелила в главата на Висблат. Изгаряше я един въпрос: „Ако се наложи да дръпна спусъка... мога ли да го направя?“

- Не стреляй, Хелена! - извика Уилсън. - Да го чуем какво има да казва!

- Не съм тук да ви попреча да отворите енергийния портал, господин Даулинг. - Висблат свали оръжието си. - Тъкмо обратното. - Изглеждаше съвсем спокоен.

- Какво искате? - също така спокойно попита Уилсън.

- Първо... как го направихте? Бронежилетка ли?

- Да. Носех бронежилетка - отвърна Уилсън, сякаш казваше самата истина.

На лицето на огромния мъж се появи крива усмивка.

- Разбира се. Разбира се. - Последва дълга пауза. - Господин Даулинг, имам предложение към вас.

- Слушам ви.

- Отворете третия портал и двамата ще се върнем заедно.

- Първо ми кажете кой сте - каза Уилсън.

Висблат поклати глава.

- Боя се, че тази информация е поверителна. Ще разберете кой съм, когато се приберем. Ще очаквате с нетърпение отговора.

Уилсън имаше чувството, че познава отнякъде Висблат. Жестовете му бяха толкова познати...

- Знам кой сте - каза той.

- Нищо не знаете - презрително се изсмя Висблат.

- Казахте, че вторият портал бил саботиран. Излъгахте ме.

- Направихте непоправима грешка, глупак такъв! Убихте Бартън, без дори да подозирате.

Сърцето на Уилсън се сви.

- Какви ги говорите?!

Отговорът беше съвсем прозаичен.

- Бартън е мъртъв. Това е причината да съм тук.

- Как се е случило?

- Да кажем, че претърпя злополука. Някои казват, че била организирана.

- Убили са го?!

На лицето на Висблат заигра усмивка.

- Ще ви кажа само едно. Скъпите ми услуги бяха потърсени отново три дни преди смъртта му. Винаги съм смятал това за странно съвпадение. И сега вие окончателно определихте съдбата му, господин Даулинг. Трябваше да ме послушате. Голям глупак сте! Мразя глупаците!

- Кой ви изпрати? - умолително попита Уилсън. - Кажете ми името му.

Въпросът му предизвика налудничав смях.

- С това темпо на загряване никога няма да се сетите!

- Не му вярвай! - извика Хелена от мрака.

- Ти да не се месиш! - изкрещя ѝ Висблат. - Вече направи достатъчно поразии!

Висблат бавно тръгна наляво, като ту излизаше на светло, ту попадаше в сянката на камъните, опитваше се да открие скривалището на Хелена.

- Чакайте! - каза Уилсън. - Готов съм да обмисля предложението ви.

Хелена беше беззащитна срещу командира и Уилсън го знаеше.

- Можех да ви убия и двамата, ако планът ми беше такъв - гневно рече Висблат.

- Почти го направихте !