Равнината Солсбъри, Англия
А344, 3 км от Стоунхендж
21 декември 2012 - Точка Нула
15:49
Мисия Исая - ден двайсет и седми
21 декември, денят на зимното слънцестоене и най-късият в Северното полукълбо, приближаваше края си. Надничащото през тясна пролука в облаците слънце обагряше безкрайната равнина. Два фара се носеха устремно по шосето. Спуснаха се по един хълм надолу към мрака и се появиха отново в ръждивата светлина, понесли се през английската провинция.
Двигателят на поршето с вой намали обороти и колата спря пред висок заключен портал. Бронята леко побутна препятствието, автомобилът даде газ и вратите се отвориха. Със запалени фарове на фона на залязващото слънце поршето се понесе покрай модерния туристически център и излезе на обширния пуст паркинг.
В средата на равнината се издигаше легендарният комплекс Стоунхендж - структура, чието предназначение оставаше забулено в тайна от хиляди години. Групата от около седемдесет изправени камъка бе подредена в три концентрични кръга. Някои от мегалитите достигаха до осем метра височина и тегло петдесет тона. Приличаха на огромни сълзи от твърда скала, както ги беше описал Бартън. Най-големите се наричаха сарсени и някои от тях поддържаха напречни греди - правоъгълни блокове, поставени като мост върху изправените камъни. Само девет от оригиналните трийсет и четири греди оставаха по местата си.
Хелена спря на самия край на паркинга и фаровете осветиха древната структура. Нямаше други коли. Не се виждаха никакви хора. Тя изключи двигателя и купето потъна в тишина. Зловещото донякъде място на третия портал се виждаше през предното стъкло, само на стотина метра от тях.
- Името Стоунхендж идва от староанглийското Станхен Гнет - каза Уилсън, загледан към огромната структура. - Означава „висящи камъни“. Когато строежът е започнал, колелото още не е било изобретено. Изграждането на комплекса е продължило повече от хиляда и петстотин години.
Представи си как е изглеждало мястото преди пет хилядолетия. Тревистата равнина на Солсбъри сигурно бе изглеждала почти същата като днес. И тук, на това място, неолитните хора, облечени само в животински кожи, бяха започнали строежа на съоръжението. Задачата щяла да продължи стотици поколения и да се предава от човек на човек много преди появата на писменото слово.
- Кой е построил това? - попита Хелена. - Друидите ли?
- Не - отвърна Уилсън. - Мегалитите са били тук две хиляди години преди появата на келтеките друиди. Стоунхендж е бил построен от три различни племена. Първо били неолитните земеделци около три хиляди и сто години преди Христа. Те изкопали първите ровове и довлекли първите камъни. Някъде около двехилядната година преди Христа земеделците били сменени от носителите на културата Бийкър. Името им се дължи на наименованието на керамичните чаши, с които погребвали мъртвите си. И накрая народът на Уесекс завършил Стоунхендж около хиляда и шестстотната година преди Христа, в зенита на бронзовата епоха.
- Някои от тези камъни - продължи Уилсън - са домъкнати чак от възвишенията Пресели в Южен Уелс, на около двеста и петдесет километра оттук. Големите сарсенови камъни са от Марлборо Даунс, на трийсет километра на север. Домъкнали са ги по суша с помощта на шейни и трупи. Поставяли камъните върху шест или седем одялани дървета и ги търкаляли върху тях, а това е много трудоемък процес. Според изчисленията за докарването на един-единствен камък са били нужни усилията на шестстотин души, което е поразително.
Хелена се загледа през предното стъкло.
- Направо да не повярваш.
- На археолозите винаги им е било трудно да обяснят как строителите са поставили напречните камъни по местата им. Повдигането на тежащ петдесет тона блок на четири метра височина и поставянето му на точно определеното място е невероятно постижение, ако се използва само мускулна сила.
- Повечето от тях са изпопадали - каза Хелена. - Това проблем ли е?
- Навремето хоризонталните камъни са покривали целия външен кръг, известен като Сарсенов кръг. Има и още пет при Трилитона - така се нарича кръгът в средата.
- Какво е станало с тях?
- В един момент Стоунхендж станал жертва на чудовищен вандализъм от страна на онези, които са искали да унищожат силата му.
- А дали порталът все още работи?
- Доколкото разбрах, Стоунхендж е разположен върху естествена енергийна пукнатина, водеща до самия център на Земята. Самата структура е само активиращата точка. Би трябвало да работи.
Читать дальше