Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Бартън кимна и тя отиде в другия край на помещението, нагласи приемника в скута си и въведе командата за активиране.

Дейта-Тран беше световна мрежа свързани суперкомпютри, създаващи база данни на цялото човешко познание. По-голямата част от информацията бе строго секретна, но Меркуриевият екип имаше пълен достъп до всички платформи. Мрежата беше основно средство за симулации.

Над заседателната маса заблестя триизмерен холографски екран. Образът стигаше до тавана и скриваше растенията покрай отсрещната стена. Откъдето и да се гледаше, екранът сякаш беше обърнат към наблюдателя.

- Трябва ми оторизацията ти - каза Карин, докато приближаваше Бартън с грациозността на котка и поставяше приемника на бюрото.

Бартън разтърка очи и въведе паролата. Картината в другия край на стаята се активира.

- Оторизацията завършена - каза очарователен мъжки глас.

Карин погледна към вратата и отново се обърна към Бартън.

- Добре ли си?

В гласа ѝ се долавяше искрена привързаност. Карин работеше за Бартън вече повече от шест години и още от самото начало му бе станала любовница. Връзката им беше колкото сексуална, толкова и интелектуална, но най-важното бе, че запълваше празнина в живота на Бартън, празнина, която не можеше да бъде запълнена по друг начин. За него Карин беше ежедневен спътник, довереник и приятел. Рискът за репутацията и за брака му несъмнено си струваше. Връзката устройваше идеално и Карин - всеки ден и през повечето нощи тя беше с човека, когото обичаше. От нейна гледна точка, бракът на Бартън просто позволяваше някой друг да ражда децата му — нещо, което тя самата определено не желаеше.

Бартън я погледна и каза:

- Имаме голям проблем.

- Какво искаха Тредуел?

- Да прекратят осемдесет и едно нула седем.

- Майтапиш се.

- Имаме само две седмици да приключим с всичко.

- Няма начин да успеем - сериозно каза тя. Мечтата ѝ открай време беше да участва в програмата за пътуване във времето. И ако всичко минеше идеално, тя се надяваше, че ще е първият кандидат за прехвърляне. - Нима ще те спрат точно сега?

Бартън се загледа в нищото.

- Г. М. може да прави каквото му скимне. Разтревожен е за риска.

- И като те пришпорва, само прави нещата още по-рисковани.

- Точно това му казах и аз. Но те гледат на проекта като на отворен към заплаха прозорец. Затворят ли го, проблемът е решен. - Той сви рамене. - Явно могат да преживеят две седмици, изложени на риск.

- Доста късоглед подход. - Зелените очи на Карин се спряха върху някаква точка на стената. Последваха няколко секунди мълчание. - Джаспър ли е зад всичко това?

- Не съм сигурен.

- Бих могла да го накарам да размисли.

Коментарът изпълни въображението на Бартън с картини, за които предпочиташе да не мисли.

- Не искам да се занимаваш директно с него. Вече съм ти го казвал - стой настрана.

- Но просто е невъзможно да приключим всичко за две седмици!

Бартън мразеше думата „невъзможно“.

- Нямаме избор, Карин. И няма да има никакво удължаване на срока. Г. М. беше повече от ясен по този въпрос.

- Трябва ни повече време.

Бартън прецени предизвикателството.

- Разполагаме с две седмици. И знаеш ли какво? Мисля, че можем да се справим.

Нямаше друг избор освен да гледа положително на нещата.

Карън застана зад него и започна да масажира раменете му.

- Затова ли искаш Андре Стайнбек?

- Ще се вслушам в съвета ти, Карин. Ще ни трябват всички ресурси, до които успеем да се доберем. Един свеж поглед върху проблемите може да се окаже решаващ. - Андре беше работил успешно с тактика Дейвин Чан по два по-малки проекта и Бартън от известно време следеше развитието му. - Мисля, че при сегашните обстоятелства рискът си заслужава. Резултатите му при триизмерните системи Сион бяха изумителни.

Стъклената врата на кабинета се отвори. Карин незабавно махна ръце от раменете на Бартън и застана небрежно до него. В помещението влязоха двама души - азиатец на средна възраст и тийнейджър.

Дейвин Чан беше изпълнен с енергия.

- Е, какво ни събира днес тук? - Беше с бяла лабораторна престилка като тази на Карин, с черни ивици на реверите, които показваха, че двамата са тактици. Беше дребен и леко пълен, на трийсет и девет, с дебели очила и дълга черна коса, вързана на опашка. Произлизаше от чисто китайско семейство от Хонконг. След като бе спечелил стипендия по генетика на двайсет и една години, бе постъпил в „Ентърпрайз Корпорейшън”. Беше ветеран от Меркуриевия екип и негов твърд поддръжник. Имаше апартамент в сградата и целият му живот беше тук. Чан беше един от най-добрите генетици на света, бе свободомислещ и неизменно втори в екипа след Бартън.